Д-р Нели Стойкова-педиатър в Йоханесбург ЮАР

 CNN я превръща  в медийна звезда

-Заминах точно преди 20 години, през 1991 г. По онова време масовата вълна беше към Канада. Избрах ЮАР, защото чух, че е много добро място за млади лекари. 

А и не трябваше да се държат допълнителни изпити, за да ти разрешат да работиш в държавна болница. Току-що бях завършила. Започнах работа в Пловдив, точно каквато исках - детски болести. Започнах с голям ентусиазъм. Времето беше бурно, нестабилно. Спомням си отлично -от едната страна седнали лекарите симпатизанти на СДС, от другата страна - тези от БСП, и не си говореха. Имаше случай, които ме потресе - дете агонизира по време на визитация, а ние стоим там 15 човека, млади и стари лекари, гледаме и чакаме реаниматорски екип да дойде. Това ме потресе - никой не скочи да помогне. Прибирам се вкъщи и си мисля: Значи това ще бъде моят живот - ще стана такава, да не ми пука. Дали ще науча нещо повече от тези хора тук? Тогава чух, че в ЮАР медицината е на много високо ниво. Беше доста страшно - тръгнах сам-сама, куфарите ми се загубиха по пътя, останах без дрехи. Добре че ме посрещнаха и ми помогнаха добри хора - семейство, мъжът е от Асеновград, женен в ЮАР от години. Много сме близки, станаха кръстници на дъщеря ми.В началото беши много трудно. Само като се обадех, че търся работа, ми казваха: Изобщо не си подавайте документите, има 120 души преди вас. Но аз бях упорита и твърдо решена да успея. Насрочих си в една от болниците лична среща с главния лекар, без да обяснявам повода. Знаех английски, казах му направо: Искам да работя. Тук съм и трябва да се науча на добра медицина. Няма нещо, което съм поискала, и не съм го постигнала. Главният лекар ми каза: Ако работите в медицината така, както знаете английски, няма да има проблем. Веднага го контрирах: Какво искате да.кажете?,!. Аз английски съм учила в свободното си време, а медицината е моето призвание. Така спечелих първото си свободно място. Всъщност малко излъгах. Тогава още не знаех какво е да работиш като лекар. Току-що бях завършила, бях отлично подкована на теория, но нямах практика. А в ЮАР се залага много на практиката, на съвсем друго ниво са там. Започнах като стажантка. Гледам около мен хората правят неща, които не съм и сънувала. Включиха ме по изключение като трети стажант по време на дежурствата. За три месеца научих страшно много. Специализирам педиатрия. Работя като специалист по детски болести и неонатология. Междувременно се омъжих - за италианец, не лекар, родих дъщеря, разведох се. Пак трудности, трябваше да вземам тежки изпити. Нямах приятели. Не искам да си спомням за това време. Прибирах се и краката ми трепереха от умора. Отиваш сутрин и се прибираш чак на другия ден следобед. И няма спане по дежурствата, няма лягане. Сега е различно. Работя много, но знам защо. 10 години ми отне това да свикна, да се почувствам у дома. Сега вече там ми е вкъщи, тук идвам на гости. Имам успешна частна практика. Работя много - по цял ден, по цяла нощ - това е животът ми. Малкото свободно време прекарвам с детето. Занимавам се с неонатология - 500-грамови, 600-грамови бебета. Обичам ги, те са ми слабостта. В болницата, в която работя, сме двама българи. Колегата ми софиянец е акушер-гинеколог. Помагаме си, приятели сме. От 1 януари идва още една българска лекарка. Повечето български лекари не държаха изпити, не се мъчиха като мен. Иначе има доста българи - кой продава нещо, кой строи пътища. Фризьорката ни е българка, имаме български стоматолог. Поддържаме се, но за съжаление българите не можем много да се организираме като общност. Тъжно е, че няма църква, няма вестник. А сърбите и гърците имат църкви.

Престъпността в ЮАР става много сериозен проблем след края на апартейда. Всъщност пристигнах в ЮАР точно когато ставаха промените. Бях и за първите свободни избори, дори гласувах, вече имах документи. Йоханесбтог е градът с най-висока престъпност в света. Така че оградите на къщите ни вече са по 3 метра, дори виждам и тухлени огради от по 4 метра. Върху тях тече и електрически ток, но и това не е достатъчно сигурно - злосторниците хвърлят одеало, предизвикват късо съединение и минават отгоре. Вече се използват и лазерни устройства срещу нежелани посетители. Навсякъде в сградата имаме охранителни камери и паникбутони. Имам паникбутон и в колата - често ми се налага да отивам до болницата през нощта. Не съм страхлива, но съм имала дребни неприятни случки два пъти ми разбиха колата, за да ми вземат телефонът. 

Без да е официална политика с преференции се ползват чернокожите. Ако черен мъж, черна жена, бял мъж и бяла жена кандидатстват за едно работно място, с най-големи шансове е черната жена, след това черният мъж, после бялата жена и белият мъж. В момента е доста лош шанс да си бял мъж в Южна Африка. Но това е разбираемо - толкова години чернокожите не са имали шанс за добро образование и реализация, сега им го дават. Тази политика се нарича Affirmative Action, т.е. даване шанс, подкрепа. Преди всички чиновници са били бели, сега е точно обратното. Трябва обаче да подчертая, че ЮАР има много прогресивна конституция, една от най-либералните в света. Права са дадени на всички малцинства, като реакция срещу апартейда. Всичко е възможно в Южна Африка - гейбраковете са разрешени, полигамията също - това е тяхна традиция. Президентът Джейкъб Зума има няколко жени и доста деца. Впрочем и апартейдът в ЮАР, и режимът, при който сме живели в България, са едно и също - диктатура. Мога да направя аналогия -информационна завеса например. В ЮАР са нямали нормална телевизия до 1У76 г. - официална телевизия, един екран, един канал работи по 4 часа на ден -друг информационен източник няма. Това, което ме впечатли, когато пристигнах в ЮАР обаче беше това, че всяка стока -дреха, ботуши, храна, кола - всичко беше произведено в Южна Африка. Живели са в много затворено общество и са се научили да произвеждат буквално всичко.

Да, за CNN .Ето как се случи: имаше стачка на санитарите в държавните болници. Там останаха деца, не пускаха дори майките вътре. Цялото население на Йоханесбург се мобилизира да помага на тези бедстващи деца. За спешни случаи се наложи да се включат- частните болници, включително и нашата. Гледахме няколко деца, дошли от държавните болници - безплатно, просто за да направим добро. Чух по радиото зов за помощ на млад мъж чиято жена родила недоносено бебе вкъщи, трябва да го прегледа лекар. Държавните болници не работят, частните не ги приемат, защото не могат да платят. Обадих се в радиото, че искам да помогна. Пристигам в клиниката и там ме чакат журналисти от няколко вестника и от CNN. Дори се оказа, че детето на репортерката и дъщеря ми учат в едно и също училище. А жената на оператора пък по-късно роди също недоносено бебе и им помагах. Така попаднах в CNN. След репортажа ми се обадиха много пациенти - от Гърция, от други страни, от ЮАР: Доктор Нели, гледахме те по CNN! Съседката ме среща и казва: Толкова се гордея с тебе! Трогна ме една жена от Кейптаун, която ми издирила телефона по медицинската застраховка. Просто се обаждам да ви кажа благодаря, ми каза тя. Майките от училището на дъщеря ми събраха мляко, дрехи – всяко от бебетата си замина с по две чанти армаган.

-----

Йоханесбург е златното сърце на Африка, тъй като е основан през 1886 г. на мястото на златоносна жила. Това е и най-големият град в Южна Африка и се намира в най-богатата провинция - Гаутенг. Наричан е още от местните "Йобург", "еГоли" или още "Йози". Основан е върху богатите на минерали хълмове Уитуотърсранд и е средище на мащабна търговия със злато и диаманти. Освен златоносната жила в Йоханесбург има немалко старинни сгради. Градът представлява смесица от викторианска и съвременна архитектура. Площта му е 1 644 кв.км., а населението е близо 4 млн. души.Градът се обслужва от международното летище Йоханесбург, което е най-голямото и натоварено летище в Африка. Йоханесбург произвежда 16% от брутния вътрешен продукт на страната и е основния икономически център на провинция Гаутенг. Най-големият стоков пазар в Африка се намира също тук.

Популярно място за туристите е увеселителният парт Gold Reef Сity. Построен е върху реконструирана златна мина и е съставен от увеселителен парк и казино. Всичко там е в стил 80-те години на 19 век, както и униформите на персонала. Автентичната обстановка от времето на златотърсачите съседства с ултрасъвременни атракциони.Гостите на парка се спускат в Crown Mines на 200-метрова дълбочина, където се разработва златоносна жила и може да се усети силата на "златната треска". От благородния метал се правят кюлчета, а в монетния двор на туристите се предлага да си закупят златни монети. За туристите на територията на парка е разположен хотел, а вертолетната площадка дава възможност на желаещите да направят въздушно пътешествие над Йоханесбург и Соуето.

Друга забележителност е Ботаническата градина – създадена през 1968 г. на площ от 125 хектара. Тя е една от най-красивите в Йоханесбург и притежава едни от най-богатите колекции от растения в света, както и уникална градина с местни билки и красиви местни дървета.Планетариумът е построен на 12 октомври 1960 г. и също така е любима любима атракция за малките туристи и техните родители.Художествената галерия в Йоханесбург се намира в красивия зелен парк Joubert Park, разположен в централния бизнес район на мегаполиса. Галерията помещава скулптурни градини и 15 изложбени зали, съхраняващи художествени произведения от 17, 18 и 19 век на известни европейски творци, както и южноафрикански творби от 19 и 20 век.

Зоопарка в Йоханесбург има голямо разнообразие от диви животни. Той съдържа бял лъв и сибирски тигри. Има 3000 различни видове диви животни.