Хората в България дават от собствения си джоб за здравеопазване почти толкова, колкото и държавата

Пациентите не са равнопоставени при получаване на медицинска помощ от личните си лекари

С около 20 млн. лв. са се увеличили парите за първична медицинска помощ за периода 2007-2009 г, като делът им от общите публични разходи за здравеопазване е нараснал от 4,8 % на 5,1%.

У нас 2.071 млрд. лв. са били общо разходите за здраве, направени от държавата през 2009 г., като за същата година хората са дали от джоба си още 2.020 млрд. лв..

Това показва проучване за достъпа до първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), представено в Националния център по обществено здраве и анализи. Анализът е изготвен от екип с ръководител доц. Петко Салчев, от катедрата по социална медицина и здравен мениджмънт в МУ – София, и е на база данни от НЗОК, даващи картина за ефективността на ПИМП през 2009 г.. То няма за цел да интерпретира фактите, а само да дава съвети и препоръки, обясни авторът. По думите му скоро ще бъде завършено подобно проучване в областта на болничната помощ.

Проучването "Първичната здравна помощ в България - факти и анализи", финансирано от "Отворено общество" е публикувано в специализирания сайт bolenzdrav.com, включва също и данни за ефективността на профилактичните прегледи по райони, имунизациите, майчиното здравеопазване и контрола на диспансеризираните пациенти.

Според данни от доклад на СЗО в страната доплащанията за здравни услуги са близо 40-42%, докато в Европа те са само-20 на сто. Емилия Тончева от офиса на СЗО в София подчерта, че този факт поставя под съмнение дали здравеопазването в България е достъпно за всички.

Така наречената техническа ефективност на джипитата в повече от половината региони на страната тя е под 39 %. Няма данни обаче за лечението на пациенти с остри заболявания, тъй като те се финансират през т.нар. капитация. Средната техническа ефективност на общата дейност на джипитата по региони има сравнително ниска стойност от 47,74 %. Минималната отчетена стойност е 20,76 % за София-град, а най-висока е в Силистра, Разград, Видин, Търговище и София-област.

В областта на профилактиката ефективността е средно 47% за различните региони на страната, а при проследяването и лечението на хронични болести е 50%.

Средната техническата ефективност на регионите по програмна „Диспансеризация" е 50,14 %, като за една голяма част от регионите е под 50 %. Най-ниска тя е в Хасково - 22,79 %, и Сливен - 22,67%, а най-добро е съотношението разходи/дейност във Видин, Разград, Силистра, Търговище и София-област.

Най-малко ходят хората на профилактичен преглед в Хасково, където ефективността е 19,96%, София-град - 22,29 %,  Бургас -34,14 %, Русе -28,74 % и Плевен - 24%. За разлика от Хасково най-добре в това отношение се представят ОПЛ от Видин. Разград. Силистра и София-област, където ефективността е 100%, сочат данните от изследването. Това обаче не означава, че съответният процент от хората са отишли на преглед, а само, че там личните лекари работят най-добре, поясни доц. Салчев.

Най-висока ефективност е отчетена при имунизациите, където само в два региона на страната тя е под 80%. Но бе уточнено, че става въпрос за данни от отчети, показващи каква дейност се отчита от личните лекари, по които здравната каса им е платила.

Най-лошо се оказва положението с майчиното здравеопазване. По програмата за проследяване на бременни и родили жени е 45%. Най-висока ефективност има показана в градовете Силистра, Благоевград, Пловдив, Разград, Видин, Кърджали и Търговище, но отчетена само по количествени параметри като брой заплатени прегледи спрямо населението, което не дава сведения за качеството на оказаната помощ т.е. какъв е бил резултатът от профилактичната дейност например, нито оценки на самите лекари или пациентите им. За София-област тя е 21,01 % и за София-град-34,38 %.

Има градове обаче например Сливен, където отчетената ефективност е едва 0,16 % и Кюстендил - 0,39 %.

Сравнителният анализ на наличните индивидуални практики със стандарта на Националната здравна карта показва, че през 2009 г. е имало недостиг на 1156 общи практики. Най-голяма е била разликата между стандарта и регистрираните практики в Софийския регион, на който не достигат 450 индивидуални или групови практики. Сравнително голям недостиг е имало също така във Варна – 150, Монтана – 54, Пазарджик – 48, Русе – 46. Повече, отколкото е посочено в стандарта, са били практиките в Перник – 9 и Бургас – 7. Анализът сочи още, че дейността на личните лекари намалява. През 2008 г. са отчетени 32 млн., а през 2009 - 26 млн. дейности. Средномесечният брой прегледи на един личен лекар е паднал - от 575 за 2007 г. до 454 през 2009 г.,а среднодневния брой прегледи на един ОПЛ – от 26 на 21.. Броят на ОПЛ също бележи снижение и от 5005 лекари през 2007г.те вече са 4790 през 2009 г.

В същото време обаче средномесечният доход на личните лекари е скочил от 1897 лв. през 2007 г. до 2344-2700 лв. през 2009 г.. Но ако през 2009 г. средните приходи на джипитата са възлизали на около 28 741 лв. годишно, разходите им за практиката са били около 21 909 лв., т.е. нетният им доход средно месечно е около 570 лв.

Наблюдава се обаче известно увеличение на груповите практики – от 210 за 2007 г. до 230 през 2009 г.

Устойчиво намаление има и при пациентите - с 34 000 души, главно поради по-високия брой неосигурени лица през 2009 г.. Най-много неосигурени има в Кърджалийско - 20,1%, в Силистренско -19% и Търговищко - 18,5%. А най-малко са хората без вноски в София-град - 9,1 %, в София-област и Смолянско с по 10,1%.

Между 800 хил.и 1 млн. българи т.е. 10-15% нямат личен лекар. В Силистра  21 % от хората нямат личен лекар, в столицата около 10%, а в Смолян и Габрово едва 8%.

Анализът показва, че съотношението лични лекари/специалисти е 40:60, което би трябвало до се промени, ако държавата наистина иска да насочи усилията си към профилактиката и първичната медицинска помощ, добави доц. Салчев.

Изводът е, че при еднакъв ресурс в отделните региони на страната има значителни разлики в броя на осъществените прегледи и не всички граждани получават една и съща услуга. Ние не можем да кажем защо е така, а само регистрираме фактите, коментира доц. Салчев.