Близо 1800 деца над 3-годишна възраст и младежи са настанени в 23 домове за деца с умствена изостаналост, в един дом за деца с физически увреждания и в 31 домове за медико-социални грижи за деца сочат данните на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
Към момента в общността не са развити равномерно достатъчен брой услуги в подкрепа на децата с увреждания, което затруднява превенцията на изоставянето и качествената подкрепа за децата и техните семейства.
Проектът „Детство за всички”, част от Операция „Да не изоставяме нито едно дете”,която стартира на 2 юни 2010 г., се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и цели да реализира устойчив модел за деинституционализация на деца с увреждания, настанени в специализирани институции.
Лице на Националната информационна кампания на проекта е детската музикално-театрална студия ПИМ ПАМ, които изпълниха неговата музикална емблема - песента „Има светлина” по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев.
Лице на Националната информационна кампания на проекта е детската музикално-театрална студия ПИМ ПАМ, които изпълниха неговата музикална емблема - песента „Има светлина” по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев.
По компонент 1 “Планиране на мерки за деинституционализация” до края на миналата година е направен преглед и анализ на индивидуалните оценки на 1797 деца и младежи от домовете от мултидисциплинарни екипи, включващи социални работници от отделите за закрила на детето, лекари-педиатри, представители на всеки дом, местни координатори на агенцията и трима национални консултанти.В резултат на този подобрен достъп до здравни грижи 91 деца са с променена диагноза и 64 са с подобрение като за всяко дете се знае за какъв тип жилище и модерни услуги е подходящо т. е. за всяко от децата са препоръчани конкретни пакети от услуги в общността, които да заменят домовете. До момента проведени са 1217 изследвания на родители/ роднини; анализирани са данните от изследвания за 436 деца/ младежи, обучава се персонал за новите услуги и др.. Предстои втора оценка, която вече ще насочи детето към конкретно защитено жилище или център от семеен тип с рехабилитационен център наблизо. Заедно с тях ще заработят и центрове за рехабилитация в помощ на родителите, които не са се отказали от детето си с увреждания. Връзката с биологичното семейство е част от фундаменталната реформа за извеждане на децата от домовете и за постепенното им адаптиране към нормалния живот редом с всички здрави хора.
Данните от проведена анкета показват, че 240 родители и роднини на изоставени от години деца с увреждания са готови да поддържат контакт с тях, 81 споделят, че имат нужда от допълнителна подкрепа, а твърд отказ са заявили 196.
-Децата в домовете нямат лица. Там има плашещ, аморфен образ на непознатото, на различното. В основната на всички форми на дискриминация стои липсата на информираност. Страхът от различния, от непознатия. Сега е дошъл моментът да покажем лицата на тези хора. Там където имаш непосредствен личен контакт, там където има дете с увреждане, отглеждано от биологичното семейство, това дете има лице. И когато ти си помислиш най-общо за децата с увреждания, ти си представяш лицето на Иван, на Галина, коментира директорът на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД Мира Радева.
Според данни от проучване на MBMD, сред 300 родители на деца до 18 г., 300 младежи на възраст от 19 до 25 години, 301 учители и 303 ученици, всеки четвърти учител вече приема интегрирането на деца с увреждания, но 68% т. е. над 2/3 от тях все още не се чувстват достатъчно готови за да поемат обучението на дете с увреждане в масовите училища, като основният страх е, че децата, които бъдат извадени от социалните домове, няма да получават професионални грижи.Над 65% от анкетираните не знаят, че съществува алтернатива на домовете за настаняване на деца с умствени и физически уврежданияи се затрудняват да дадат отговор на въпроса какво разбират под деинституционализация . 97% от запитаните посочват, че получават информация основно от телевизията.Едва 7% познават дете с увреждане от специализирано заведение. 51% познават такова от биологично семейство, а 42% са посочили, че не познават деца с увреждания. Повечето от анкетираните не оправдават родителите, които изоставят децата си в институция, независимо от вида и степента на тяхното увреждане. На такова мнение са 41% от родителите, 43% от младежите, 26% от учителите и 62% от учениците.Едва 36% от родителите и младежите обаче изразяват готовност да осиновят дете с увреждане, а 48% биха станали приемни родители. В същото време 72% подкрепят неформалното общуване с такива деца, а 76%смятат, че най-добрата грижа за деца с увреждания е в биологичното семейство и биха се съгласили да го подпомогнат. 86% от анкетираните са съгласни, че правилната държавна политика е да се търсят алтернативи на домовете-да се търсят начини за връщане на детето при биологичното му семейство, а с него да се работи в алтернативен дневен център. Голяма част от анкетираните обаче са на мнение, че децата с увреждания трябва да бъдат приемани като равноправни членове на обществото.
Въпреки проблемите с обществената стигма, плановете на ДАЗД са до края на 2015 г. всички деца с увреждания да бъдат изведени от домовете.
По втория компонент на проекта „Предоставяне на социални услуги в общността” ще бъде осигурено целево финансиране за издръжка на новите социални услуги. Конкретни бенефициенти ще бъдат общините в страната, които са реализирали инвестиционните проекти от Междинния компонент „Нова социална инфраструктура”, която ще бъде разположена в 81 общини в страната-62 от градски и 19 от селски райони .Проектът предвижда изграждане на 149 центъра за настаняване от семеен тип (малки домове), 36 защитени жилища, 37 дневни центъра и 34 центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи с увреждания.
Според данни от проучване на MBMD, сред 300 родители на деца до 18 г., 300 младежи на възраст от 19 до 25 години, 301 учители и 303 ученици, всеки четвърти учител вече приема интегрирането на деца с увреждания, но 68% т. е. над 2/3 от тях все още не се чувстват достатъчно готови за да поемат обучението на дете с увреждане в масовите училища, като основният страх е, че децата, които бъдат извадени от социалните домове, няма да получават професионални грижи.Над 65% от анкетираните не знаят, че съществува алтернатива на домовете за настаняване на деца с умствени и физически уврежданияи се затрудняват да дадат отговор на въпроса какво разбират под деинституционализация . 97% от запитаните посочват, че получават информация основно от телевизията.Едва 7% познават дете с увреждане от специализирано заведение. 51% познават такова от биологично семейство, а 42% са посочили, че не познават деца с увреждания. Повечето от анкетираните не оправдават родителите, които изоставят децата си в институция, независимо от вида и степента на тяхното увреждане. На такова мнение са 41% от родителите, 43% от младежите, 26% от учителите и 62% от учениците.Едва 36% от родителите и младежите обаче изразяват готовност да осиновят дете с увреждане, а 48% биха станали приемни родители. В същото време 72% подкрепят неформалното общуване с такива деца, а 76%смятат, че най-добрата грижа за деца с увреждания е в биологичното семейство и биха се съгласили да го подпомогнат. 86% от анкетираните са съгласни, че правилната държавна политика е да се търсят алтернативи на домовете-да се търсят начини за връщане на детето при биологичното му семейство, а с него да се работи в алтернативен дневен център. Голяма част от анкетираните обаче са на мнение, че децата с увреждания трябва да бъдат приемани като равноправни членове на обществото.
Въпреки проблемите с обществената стигма, плановете на ДАЗД са до края на 2015 г. всички деца с увреждания да бъдат изведени от домовете.
По втория компонент на проекта „Предоставяне на социални услуги в общността” ще бъде осигурено целево финансиране за издръжка на новите социални услуги. Конкретни бенефициенти ще бъдат общините в страната, които са реализирали инвестиционните проекти от Междинния компонент „Нова социална инфраструктура”, която ще бъде разположена в 81 общини в страната-62 от градски и 19 от селски райони .Проектът предвижда изграждане на 149 центъра за настаняване от семеен тип (малки домове), 36 защитени жилища, 37 дневни центъра и 34 центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи с увреждания.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар