600 000 българи нямат достъп до личен лекар

424 са незаетите практики в селата и малките градове поради не атрактивността им, а над 1.9 млн. души са здравно неосигурените в България, съобщи вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов на кръгла маса на тема "Ролята на държавата в българското здравеопазване", която се проведе в столицата на 10 май т.г..

Той беше категоричен, че напоследък здравната система у нас обслужва по-скоро фискалните нужди на държавата, отколкото здравето на хората.

В България относителният дял на публичните средства спрямо общите разходи за здравеопазване е 57%. По негови данни в Полша и Унгария държавата отделя 71% от всичките средства, които се отпускат за здравеопазване, във Франция и Германия процентът е 77-79%, в Румъния достига 80%.

Д-р Кокалов предупреди, че при 46 общински болници има сериозна опасност от фалит, тъй като финансирането им е намалено с 38-40% и съобщи още, че общинските болници, които обслужват една трета от населението, получават едва 10% от средствата на НЗОК.

Според него огромни проблеми има при снабдяването с лекарства, след прехвърлянето на търговете за доставка на скъпи лекарства от МЗ към болниците. Той твърди, че всичко това е довело до отлив от медицинските професии и до емиграция. Държавата в повечето развити страни се намесва, за да се намери балансът в потребностите в този сектор, бе категоричен синдикалистът.  

Демографският срив у нас е уникален - такъв няма в ЕС, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. През миналата година са родени с над 5000 по-малко деца, у нас има изключително висока смъртност, голяма емиграция, нарастваща бедност, отбеляза той. Синдикалният лидер подчерта, че има нужда от радикални реформи в здравеопазването, а финансирането, което е необходимо на системата, не е подкрепено като намерение на управляващите. В тази връзка оповести, че за 2010 г. са отделени 3,8 % за здравеопазване от БВП, а за 2014 г. се предвижда „крупна сума" в размер на 4,1% от БВП. По думите му основен проблем е броят на неосигурените българи. Слабите резултати у нас не са от дефицит на знания, а са от системен характер и липсата на ангажираност на държавата, липсата на ясна концепция и честата смяна на позициите, посочи президентът на КНСБ. Здравето е едно от правата на човека - трябва ни нова система за заплащане на труда на медицинския персонал, за снабдяване с лекарства и за защита на нуждаещите се от медицински грижи, категоричен бе и Димитров.