Без добра комуникация по важни теми бързо тръгват
слухове за падане на Валутния борд
Ситуацията
След дълъг преговорен
период, както и при изпълнение на множество критерии от държавни институции и
финансови структури, България е на финалната права на процеса по
присъединяването ни към валутния механизъм ERM II. Процес, който е поредна
стъпка по пътя на България към евроинтеграция като цивилизационен избор на
обществото ни и по която има национален и партиен консенсус.
Необходимите текстове
бяха внесени без предварителна комуникация, в Преходни и заключителни
разпоредби на друг закон, с леко смущаваща на пръв поглед редакция, намекваща
за възможност за промяна или пълно премахване на Валутния борд. В резултат
тръгнаха слухове по тази тема, които се наложи да бъдат опровергавани, но
неприятното впечатление от липса на предварителна комуникация остана.
Анализ на ситуацията
В днешните динамични
времена се наблюдава промяна в нагласите на масовата публика. Хората стават все
по-взискателни към околния свят и все по-активно търсят информация по
всевъзможни теми. Особено финансови. Спомените за банковата криза,
хиперинфлацията и загубата на спестявания все още са много силни и правят
темата за финансите на хората особено чувствителна. В допълнение, целенасочената
антиевропейска кампания на различни кръгове само засилва тревожността в
масовата публика и създава условия за бързо възникване и разпространение на
слухове и дори кризи. Което, за съжаление, отслабва доверието към държавността
и институциите.
На този фон е разбираемо
и логично, че едни законови промени, направени не по открита и ясно
комуникирана процедура, се възприемат с недоверие от страна на масовата
публика.
Липсата на честна,
открита, навременна, адекватна и разбираема комуникация по тази тема, като цяло
би могла да доведе до:
1. Нарастване на
недоверието в действията на българските институции.
2. Нарастване на
недоверието към европейските политики.
3. Нарастване на
недоверието към действията и мотивите на политици и финансисти.
4. Нарастване на
недоверието към валутния механизъм ERM II.
5. Появяване на
съмненията за намерения за отмяна на Валутния борд или за намерения за промяна
на фиксирания курс лев/евро.
6. Критично спадане на
процента население, което е убедено в правилността на цивилизационния избор на
българското общество. А именно, да сме част от прогресивна и модерна Европа.
Натрупването на подобни
комуникационни дефицити и липса на координация между институциите, заедно с
открито антиевропейска говорене от страна на част от управляващите, водят до
отричане на постигнатото през последните 30 години приобщаване към европейските
ценности сред отделни граждани или цели групи от населението. На следващ етап
те могат да доведат до щети както в хуманно, икономическо и социално измерения,
чрез отказ от развитие в посока модерна европейска държава, или даже напускане
на ЕС.
Анализ на комуникациите
Действията на голяма част
от администрацията, политическата класа и експертите, работещи по тези теми,
биха могли да се характеризират в следните посоки:
-Липсва системен подход
за комуникиране на финансови знания и умения.
-Политическите и
финансови анализатори говорят на много професионален език и не успяват да
комуникират добре с масовата публика. Често те смесват политически с чисто икономически/финансови
послания.
-Част от политическата
класа, даже представители на управляващите, целенасочено провеждат кампании
против европейските ценности.
-Не достигат
образователни предавания в електронните медии, които биха могли да повишат финансовата
култура.
-Нараства броят на
псевдо-патриотични групи, издания и новини, разпространяващи фалшиви новини под
формата на „право на мнение“.
-Липсва навременна и
категорична реакция от страна на министерства, агенции, парламентарни комисии и
всички други органи, които са участници в процеса по ограмотяване на
гражданите.
Като цяло, може да се
обобщи, че през последните години се наблюдава стабилна тенденция на
увеличаване на анти-европейската реторика. В резултат се доведе до засилване
разпространението на фалшиви новини, страхове и притеснения в масовата публика.
Това доведе до спиране на редица цивилизационни и прогресивни документи, като
Конвенцията срещу домашното насилие, Стратегията за правата на детето и Закона
за социалните услуги. Политици и администратори явно не разбират силата на
комуникациите и нуждата от непрекъснат процес по предоставяне на адекватна
информация.
Подобна среда само
подхранва най-лошите страхове на хората. Особено на родителите, които са
изплашени за децата си. Или хора, притеснени за скромните си спестявания. Или
пенсионери, несвикнали с модерните начини за манипулация и пропаганда. В
ситуация на остра липса на адекватна комуникация и силно притеснени по различни
причини, хората са способни да повярват на всичко. Затова и фейк слухове
накараха изплашени родители да си приберат децата от училищата. Както и при
казуса с антиваксърите, липсата на информация е истинска заплаха за обществото
ни и подкопава крехкото доверие в институциите и държавността.
Трябва да се отбележи, че
след появата на негативни реакции към първоначалната информация за
законодателните промени във връзка с присъединяването ни към валутния механизъм
ERM II, Министерството на финансите /МФ/ и Българска народна банка /БНБ/
реагираха бързо и изпратиха до всички медии информация с повече детайли около
мотивите и процедурите, свързани е тези промени. През следващите дни редица
представители на Народното събрание, на правителството и управителя на БНБ
взеха участие в много медии и специализирани форуми, като предоставяха много
детайли и допълнителна информация по промените, мотивите и механизмите, по
които тези промени ще се изпълняват на практика. По същество те дадоха
категоричен отговор на тиражираните притеснения и отхвърлиха спекулациите за
отмяна на валутния борд. Макар и леко закъсняла и реактивна по своята същност
дейност, все пак тя изигра своята роля в успокояване на масовата публика и
туширане на възможността да нарасне напрежение. Трябва да оценим положително, че
макар и в режим на реагиране, двете водещи институции по темата – Министерство
на финансите и БНБ – излъчиха координирани и категорични послания.
Друг важен фактор за
успокояване на страховете на хората беше включването на голям брой независими
експерти, които със своите публични прояви в традиционни или социални медии
допринесоха за овладяване на тенденцията.
Препоръки за действия
Липсата на адекватна
дългосрочна и постоянна информационна стратегия за повишаване функционалното
разбиране на съвременния свят от страна на много хора може да се окаже пагубно.
Комуникационният консерватизъм на финансовия сектор доведе до понижаване на
доверието на масовата публика в способността на системата да ни води в
бъдещето. Увеличаването на скептицизма в еврото като валута е видимо. И е
тревожен показател за растяща тенденция, която може да обхване все повече
сектори. И даже да доведе до съмнения в цивилизационния избор на обществото ни.
Неразбирането на
важността на проблема само ще го задълбочи и ще се създадат нови поколения с
увеличаващ се евро-скептицизъм, които не вярват в достиженията на западната
цивилизация, а в „изконни български модели“. Което ще доведе до увеличаване на
броя на хората, отказващи модерните подходи за развитие. А до искане на
референдум за излизане от ЕС крачката може да се окаже много малка.
Анализът на Центъра
показва сериозно подценяване на въпроса от страна на много от участниците в
процеса: управляващи от всички политически сили, законодатели, администрация,
финансисти, анализатори, банкери, интелектуалци, членове на финансови
институции и много други. Някои от тях категорично са абдикирали от
отговорността си за адекватно комуникиране към масовата публика.
Трябва да се отчете, че
има някои експерти и политици, голям брой НПО-та, както и някои евро-структури,
които полагат усилия да повишават информираността на публиките с материали,
семинари, статии, информационни събития и други. За съжаление техните усилия не
са широко подкрепени от институциите и остават ограничени по своя мащаб и краен
резултат.
Препоръките на Центъра за
комуникационни дейности с цел недопускане на комуникационна криза, водеща до
реална политическа и финансова криза, биха били:
1. Спешно изработване на
информационна стратегия с цел повишаване нивото на информираност на българските
граждани по теми, свързани с финансово образование, европейски ценности,
възможности за развитие на обществото ни и т.н.
2. МФ и МОН да си поделят
отговорността по изработването и прилагането на въпросната стратегия. Тя да
бъде включена сред основните приоритети на Министерски съвет.
3. Намиране на
съмишленици в лицето на университетите, НПО-тата, анализаторските центрове и
други подобни организации. Работа с локалните представителства на европейските
институции.
4. Привличане на говорители
за пълна и честна комуникация на европейските практики в лицето на
евродепутатите, комисари и други политици с високо ниво на доверие, които да
комуникират европейските идеи, проекти и ценности без да ги изкривяват през
тясно партийни схващания и идеологии.
5. Създаване и
разпространяване на информационни материали – брошури, плакати, листовки,
клипове, филми – документални и научно-популярни, анимационни, предавани и
много други. Роля на обществените медии в създаване на програми с подобно
съдържание.
6. Влизане в програмата
на училищата. Въвеждане на програми за финансово образование в училищата и
свързано с това обучение на учителите
7. Комуникационно
обучение на финансови експерти.
8. Обучения за журналисти
на финансови теми.
9. Система за наказания
за хора, които целенасочено създават и разпространяват фалшиви новини.
10. Бързи и категорични
мерки за подобряване на комуникационната координация между институциите.
И всички други мерки и
форми на комуникация, от които би се нуждала една масирана информационна
кампания.
Само цялостна
информационна кампания и методични действия могат да се опитат да заличат
вредата от липсата на адекватна комуникация през последните години. Трябва
хората да си припомнят защо обществото ни е направило такъв цивилизационен
избор. И трябва да се полагат ежедневни усилия за отстояването му.
Заключение
Социологическите
изследвания потвърждават притесненията, че е възможно някой политик популист да
се възползва от неосведомеността на масовата публика и подклаждайки нерационални
страхове, да предизвика настроения за отхвърляне на цивилизационния избор на
българското общество. Липсата на постоянна и разбираема комуникация по темата
кара хората да вярват на откровени фалшиви новини и да търсят лесни решения на
проблемите си, без да осъзнават колко погрешни са те.
Високомерието в
комуникацията води до загуба на достоверност. А липсата на комуникация ражда
чудовища.
Съвременният свят става
все по-сложен и хората стават все по-взискателни. В този критичен момент би
било добре институциите да разберат, че погрешната комуникация вече има
потенциал да се превърне в кошмар от ранга на терористична атака. А когато
основна целева група са българските граждани, които са неинформирани и уплашени
в този бързоразвиващ се свят, последствията може да са дълготрайни.
Само спешната намеса на
институциите и проведена информационна кампания може да предотврати
прерастването на информационната криза в истинска катастрофа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар