Социалните професии имат перспективно бъдеще за младите хора, ако дуалното обучение стане част от образователната система в България

„В България има структурен проблем в образователната система, произлизащ от „висшизирането“ на всички професии и несъгласуваността на средното образование спрямо нуждата от задоволяване на определени образователни потребности“, каза Мартин Иванов, председател на УС на Федерацията на социалните сдружения в България (ФССБ) на кръгла маса „Трансфер на утвърдена практика – дуално обучение за социални професии от федерална провинция Баден-Вюртемберг“.

Целта на събитието бе да повдигне дискусия за предимствата, възможностите и предпоставките за развитие, които дуалното обучение в социалните професии би донесло, да разгледа практиката на социалните услуги в България и Германия, да посочи перспективите пред дуалното обучение в социалните професии в България и да даде препоръки за неговото успешно въвеждане.

„65% от професиите на бъдещето са на практика все още неизвестни, а много от съществуващите в момента ще отпаднат, но това, което е сигурно, е, че социалните професии винаги ще са необходими, защото грижата към хората няма как да отпадне с времето. Това ги прави и перспективни за младите хора, ако от сега се положат основите на нов тип концепция за образованието в социалната сфера“, допълни той.

„В Германия отдавна сме установили, че практическото образование в социалната сфера е задължително, защото нивото на самата грижа за нуждаещите се хора зависи от това“, каза Аксел Занс, представител на Фондация „Либенау“ – работодател на специалисти, обучени по дуалната система и застъпник на въвеждането на дуалното обучение в социалната сфера в България.

Съгласно приетото на 25 юни 2018 г. Постановление № 111 на Министерски съвет списъкът със защитените от държавата специалности включва ядрена енергетика, говедовъдство, електрообзавеждане на железопътна техника и конструиране, моделиране и технология на обувни изделия, но няма нито една социална професия.

Основните проблеми, стоящи пред работещите в социалната сфера у нас са:

ü  Липса на ясна оценка за нуждите от социални услуги на съответните групи от населението;

ü  Липса на съдържателна и систематична методология на потребностите от социални услуги на населението във всяка община;

ü  Недостиг на квалифициран и мотивиран персонал. Нараснали отговорности на социалните работници, но недостатъчни възможности за професионалната им квалификация, за да могат да изпълнят новите изисквания;

ü  Ниски нива на трудови възнаграждения;

ü  Липса на ясно регламентирани стандарти за качеството на отделните социални услуги;

ü  Наличие на наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, но не и за социалните услуги за възрастни;

ü  Липса на регламентирани изисквания за обучение и оценка на работещия в социалните услуги персонал;

ü  Липса на програми за дуално обучение и ротация на работното място;

ü  Липса на система за менторство и супервизия.

За сравнение с германския опит, всеки, който се обучава в Германия за асистент за грижа за възрастни хора, има възможност за:

ü  3 години дуално обучение – 3 дни учи, 4 дни работи;

ü  ясно определена учебна рамка;

ü  всяка година практика на различно място – дом, психиатрия, болница;

ü  ментори през целия период на обучение.

По-добрата квалификация на професионалистите, пряко ангажирани в осигуряването на грижа за хора от уязвими групи, ще окаже пряко влияние върху качеството на живот на уязвимите групи. Това би довело до повече удовлетвореност на самите професионалисти и повишено благосъстояние на техните потребители.