Алергиите не са
доживотна присъда
Д-р Василка Юрукова, лекар хомеопат с 20-годишен опит, сподели :
-Към хомеопатията и природната медицина ме тласнаха моите алергични
заболявания. Затова съм щастлива да споделя с пациентите, че алергиите не са
непобедими и има надежда. Напълно възможно е да ги премахнем от живота си. Статистиката
сочи, че за последните 20 години броят на хората с алергии се е увеличил 3
пъти. 20% от населението у нас страда от алергична хрема, а 9% от българите
имат бронхиална астма. Кожните алергии засягат една четвърт от хората у
нас – около 20% страдат от атопичен
дерматит и близо 25% поне веднъж са имали уртикариални обриви. Алергиите често
продължават през целия живот, като чувствително влошават неговото качество, а
икономическите последици от това са за цялото общество. Според СЗО икономическата
тежест при лечението им е по-голяма от тази при терапията на туберкулоза и
СПИН, взети заедно.
Алергиите не са доживотна присъда. Те са лечими. Традиционната терапия
се провежда дългосрочно с тежки лекарства като кортикостероиди и антихистамини.
Лечението потиска симптомите и има много странични ефекти (стомашно кървене,
остеопороза и др.), които влошават здравето на пациентите и водят до отключване
на нови заболявания. Много често не се атакува първопричината за алергията и
затова тя често остава хроничен проблем за цял живот. Именно поради тази
причина потърсих хомеопатията и природните методи. В първата си книга „Живот
без алергии“ давам нов подход към лечението на алергиите, подкрепен от
клиничния ми опит и цитирам научни данни, доказващи представените факти.
Алергиите не са единствено наследствени заболявания. Те са
сложна комбинация от различни фактори и затова в лечението им трябва да има
комплексен подход.
До голяма степен те се дължат на инфекциозни причинители (гъбички,
паразити, бактерии), които отслабват имунната система и я правят по-реактивна
към безобидни вещества. Излекуването на тези остри или хронични инфекции води
до отслабване или пълно спиране на алергичните симптоми. Така напр. при пациенти
с уртикария, в голяма част от случаите е налице паразитна инфекция. Паразитите
отделят токсини, които изключително дразнят кожата и причиняват обриви.
Премахването на инфекцията води до изчезване на неприятните обриви и до
намаляване на нуждата от кортикостероиди и антихистамини, които се спират под
лекарско наблюдение. Антибиотичното лечение действа на тези инфекции, но само
месец след спиране на приема им ефектът вече го няма. Освен това в резултат на
дълготрайното лечение с антибиотици се унищожава стомашната флора, а инфекцията
не само,че не изчезва, а към нея се прибавя и гъбична инфекция. Влажният климат
много често провокира гъбичните инфекции и засилва честотата на бронхиалната
астма. С други думи, когато има атака на инфекциозните причинители и например
пациентът е изложен на полени или мухъл, вероятността да развие алергия се
увеличава чувствително.
Най-тежките случаи на бронхиална астма често са резултат от комбинирани
инфекции, при които има наличие на бактерии, гъбички и паразити, които действат
в синхрон. При стандартния подход, често се открива само една от тях и се
действа срещу нея. А е необходимо да се атакуват едновременно всички, в
противен случай унищожаването на един причинител засилва другите му
„съотборници“.
Бактериалните инфекции стоят и зад атопичния дерматит. Родителите на
деца с атопичен дерматит често съобщават за стафилококова
инфекция 2-3 месеца преди появата на обривите. Лабораторните тестове доказват,
че при това кожно заболяване почти винаги се открива златист стафилокок и
по-рядко стрeптококови щамове. Лечението с конвенционални средства, сред които
кортикостероиди, не дава траен резултат, а потискането на алергичните симптоми
често води до дихателни алергични симптоми и дори до бронхиална астма.
Всяка тежка астма, всяка упорита алергична хрема се влошават от
проблемите на стомашно-чревния тракт. Чревните инфекции са ключови при подобен
род дихателни алергии, макар че се смята, че трябва да се лекуват белият дроб и
дихателните пътища.
В научната литература също има проучвания, които доказват връзката
между инфекциозните причинители и алергиите.
При лечението с традиционни противопаразитни препарати е налице лош ефект
и резистентност, докато
растителните имат широк спектър на
действие..
Инфекциите и наследствеността обаче не са единствените виновниците за
появата на алергиите. Задръстването на клетките и междуклетъчното пространство
с токсини прави невъзможна работата на органите за детокс – черен дроб,
бъбреци, лимфната система, дебело черво, кожа и бял дроб. Един от сериозните
проблеми са генномодифицираните храни, които са нетипична храна за нашите тела.
Въпреки че няма доказателства за това, че тези храни алергизират, бумът в броя
на алергиите съвпада по време с разпространението на този тип хранителни продукти.
Заедно с това не трябва да забравяме,че понякога алергиите на практика са едно
психосоматично състояние, което се дължи на стрес, разочарование, гняв, напрежение,
неудовлетвореност т. е на много негативни емоции. Гневът, разочарованието и
обидата например създават идеална среда за развитие на алергичните заболявания.
Често алергията, която развиваме, е резултат от непоносимост, алергия към хора
и ситуации в нашия живот. Тя се влошава при наличието на един или друг от
посочените дразнители.
Несъмнено лечението на всяко алергично състояние е немислимо без
готовността за промяна от страна на пациента. Премахването на инфекциите,
детоксът на тялото, преодоляване на вредните навици са част от мерките.
Отхвърлянето на остарели психоемоционални модели също е важно, защото тялото и
психиката ни са едно цяло. В такива ситуации е добре, пациентът да излезе от
обкръжението на хората, които го алергизират или да промени отношението си към
дразнителите. А когато прилагаме и хомеопатично лечение може да възстановим и
психическото равновесие.
Хранителните алергии са свързани най-вече с пропускливите черва. Голямо
предизвикателство са непоносимостта към
глутен и млечни продукти, с които, ние, лекарите, се сблъскваме все по-често. При
глутена има близо 200 симптома – болки в ставите, оточност, напълняване в
областта на корема, депресия, главоболие, стерилитет, Хашимото и т. н. Ето защо отделих специално
място за тях в книгата ми. Въпреки, че хранителната алергия и хранителната
непоносимост протичат по различен начин на ниво клетка, ако пациентите не
понасят определена храна, а всекидневно я консумират, това води до развитие на
многобройни симптоми, някои от които много напомнят алергичните.
Непоносимостите към глутен и/или млечни продукти влияят сериозно върху
възникването и протичането на един друг зачестяващ проблем, каквито са
автоимунните заболявания.
Причинителите на инфекции могат да се диагностицират с традиционните, стандартни
тестови и с биорезонансни изследвания.
При всяка една инфекция има определен начин на хранене. Така напр.при
гъбична инфекция – противогъбичната диета е без сладко, защото то много добре
храни гъбичките, но всичко е описано в книгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар