Прекрасен
и закономерен се е прострял над страната служебният небосклон. Стотици
блещукащи отдели го опасват открай докрай като звезден колан. И още
по-многобройни
подотдели са се ширнали като същински млечен път. От време на
време в някоя тревожна нощ падат звезди - очевидно поради съкращаване на щата.
Има и блуждаещи във вечна командировка или в болнични звезди, които винаги се
спасяват от съкращенията... И това ли ви звучи познато? Ужас. С тази културна
публика и капаните на чичко Гугъл човек не може да изплагиатства на воля някой
класик. И да представи мислите му за свои. В оригинала по-горе Илф и Петров
описват хитро и ненатрапчиво (за да не се усетят цензорите) бюрократичния
октопод, обхванал младата съветска държава 3 петилетки след Октомврийската
революция. Силата на класиците е в това, че присъдите им са непреходни. И няма
смисъл да си изстискваме ризите за последната капка талант в опита да опишем
родната бюрократична система днес. Просто да цитираме класиците. Защото нищо не
се е променило през последните 80 години. Тази седмица се разбра, че здравното
министерство ще прави списъци на хора, имащи усещането, че са социално слаби.
Такива, които с години не могат да си намерят работа или просто не желаят да се
хванат на хорото. В България днес те са над 230 000. Държавата ще ги
признае за онеправдани и ще им плаща здравните вноски. Цивилизовано решение, за
да няма ощетени от системата. И най-вече - популистко. Когато го предлага
реформаторът Москов, подобно предложение звучи още по-нелепо. И до момента
държавата осигурява уж за своя сметка над 4 милиона българи - деца, пенсионери,
държавни служители и т.н. За всички тях обаче внася в Здравната каса едва 978
милиона лева. В същото време онези, които работят на свободния пазар и се
осигуряват сами, са малко под 2 милиона. Но внасят в касата над 2 милиарда
лева. Същите хора плащат индиректно и онези пари, които влизат в Здравната каса
уж от името на държавата. Защото държавата не е фирма и няма собствени приходи
освен преките и косвени данъци, които събира пак на гърба на малкото реално
работещи. Криворазбрана цивилизация с криви сметки. На всичко отгоре, вместо да
намалява, българската бюрокрация непрекъснато се рои с нови отдели и звезди на
служебния небосклон. Само през 2015-а например в община Пловдив до досегашните
над 650 чиновници ще се наредят нови 130. Ще ни обслужват и ще пеят. Ще събират
едни данни, ще ги анализират и архивират. За да направят града и живота ни
по-хубав с хубавото обслужване. А ние ще трябва да се напънем още малко, за да
платим чрез данъците си и техните заплати заедно с осигуровките и здравните
вноски. Това е положението с българските псевдо реформи. А те са псевдо, защото
ако държавата внася в бюджета едва една-трета от парите, а с тях осигурява
повече от две-трети от гражданите, това не е справедливо осигуряване. А
обикновен популизъм. И в никакъв случай не показва наченки на реформизъм и
дясно управление. На редовни платци наздраве. И да са живи и здрави, защото
макар че плащат цялата сметка на родното здравеопазване, ако им се наложи да
ходят на лекар, пак ще трябва да си доплащат. Така е в криворазбраната
цивилизация.
Руси Чернев
Няма коментари:
Публикуване на коментар