В едно отношение България може да изпревари държавата на
раздаването Гърция - процентът на хората, чиито здравни осигуровки се поемат от
хазната. Вероятно дори в Гърция няма такова нещо - държавата да осигурява близо
две трети от населението. С което приликите с южната ни съседка приключват,
защото там, за разлика оттук, срещу здравната осигуровка действително се
осигурява здравна грижа.
От има-няма 7 млн. души у нас държавата поема осигуровките
на над 4 млн. от тях - деца, пенсионери, социално слаби, държавни чиновници,
полицаи, военни, студенти. Неосигурените се водят близо 2 млн. души, но не е
ясно каква част от тях реално живеят у нас.
договор или медицинска принуда. Защото за своите осигурени
държавата плаща под 1 млрд. лв. годишно - 978 млн. лв. за 2015 г. Работещите,
работодателите и самоосигуряващите се внасят 2 млрд. лв., с което издържат
цялата система, а когато им се наложи да я ползват, установяват, че тя е
недостъпна, освен ако не платят още.
Освен това плащат данъци, за да може държавата да отдели
тези 978 млн. лв. за 2/3 от гражданите си.
Сега към тази 4-милионна армия здравният министър Петър
Москов обещава да приобщи още една група - на имащите усещането, че са социално
слаби. Предполага се, че става дума за 230 000 трайно безработни, които вече
нямат право на социално подпомагане и не се осигуряват от държавата. Според
Москов тепърва ще се изработват критерии на кои от тях ще бъдат осигурявани от
държавата - например
тези, които нямат имоти, не са отказвали работа, въпреки че
са записани в бюрата по труда и прочее. В превод това значи, че тепърва ще има
разправии в министерството на финансите колко още пари да се отпуснат за
мижавите вноски, плащани от държавата.
Въпросът обаче не е в това дали всички 230 000 безработни ще
се окажат обгрижени от хазната, или само 1% от тях. Не и в това дали те
действително имат или нямат нужда някой да плаща осигуровки вместо тях - със
сигурност това са бедни хора, които имат право на лечение. Въпросът е в това,
че т. нар. здравноосигурителен модел, който на книга уж действа, се извращава
все повече и съсипва всичко, свързано със здравната система.
Идеята на здравното осигуряване е всички да плащат, а да
ползват тези, които имат нужда, т.е. той се крепи на солидарността. В България
обаче по принуда солидарни са 1/3 от плащащите - 2-та милиона работещи.
Държавата, която щедро обгрижва 4 млн. души, плаща като за 2 млн., дори и
по-малко. Както е тръгнало, скоро, с малки изключения, всички граждани у нас ще
се водят осигурени, макар че за тях всъщност не се плаща реална вноска, а
просто ще се записват като имащи право на лечение срещу мизерна субсидия от
хазната. Това не е здравно осигуряване, а нескопосана и криворазбрана социална
политика на страхливи и некадърни управляващи.
Нещото, което действа като модел у нас в момента, прилича на
това, от което се отказахме с гръм и трясък преди 15 г. - държавата през данъци
да сугпуска издръжка на лечебните заведения, а право на лечение да имат всички,
просто защото са граждани на страната. Тогава здравните реформатори от кабинета
на Иван Костов обявиха, че това е изчерпан модел, който води до корупция,
мизерия в болниците и лоши резултати за здравето на нацията. Сега, 15 г.
по-късно, отново имаме мизерна държавна субсидия за лечението на огромната част
от ползващите медицински услуги и лечебни заведения, които на практика не се
конкурират, а получават ежегодна издръжка от здравната каса под формата на
лимити. Само че имаме и цяла мастита структура, която да разпределя издръжката
- НЗОК, и десетки нови болници, които получават издръжката наред с останалите и
масово се занимават с търговия със здраве вместо с медицина.
Здравето на нацията твърдо държи дъното във всякакви
европейски статистики. Има обаче една съществена разлика - парите, които се
дават за „новата" система, са много повече, отколкото преди 15 г. А за
бедните и болните, дори и да са осигурени, тя е
по-недостъпна.
Това е тихо бедствие, чийто потенциал ще се разгръща
тепърва. В отдалечените и бедните райони полека-лека лечебните заведения ще
престанат да функционират напълно за сметка на лъскавите нови клиники в София,
които за нищо не света не приемат тежки случаи. Бюджетът на НЗОК ще продължи да
се дъни ежегодно, защото, от една страна, трябва да издържа медицинските
барони, но от друга - няма кой да плаща нормални вноски. След 10-20 г. повечето
лекари, които искат да се занимават с медицина, а не с източване на здравната
каса, ще са се изнесли от България, а с тях и значителна част от реално
плащащите здравни вноски работещи хора.
Какво предлага настоящият министър Петър Москов , за да спре
тази тенденция? Листи на чакащи за хората с несоциално значими заболявания и
обещание за повече финансиране на тези със социално значими. И двойно
увеличение на здравната вноска на държавата, но след 10. Все някой може пък и
да го дочака.
Янина Здравкова
В. „Сега”
Няма коментари:
Публикуване на коментар