Владимир Каролев: Левите са против заеми, само когато други ги теглят

Нетното увеличение на задълженията до 2017 г. всъщност ще е 4, а не 16 милиарда лева

Преди около седмица министърът на финансите предложи на парламента да одобрят т.н. MTN програма за 16 милиарда лева. И последвалата реакция на депутати и политици от

опозицията(че и на някои депутати от управляващите 4 партии) е типичен пример за некомпетентност, двоен стандарт и празно политическо говорене. За съжаление и някои преподаватели по икономика и финанси наговориха доста глупости по темата по тв студиа поради незнание на тази специфична материя.

Шумът започна с изказването на депутата от БСП Румен Гечев, което в печатните и електронни медии бе представено в два варианта: че "заемът означава дълг от 10 000 лева на всеки жив българин" и че "заемът означава дълг от 10 000 лева на всяко новородено дете".

Простата аритметика показва, че ако се вземе по 10 000 лв. на всеки българин, то заемът би бил около 70 млрд. лв. Даже и ако се вземе заем от 16 милиарда лева за 30 години при 10% лихва (каквито неверни твърдения отправиха доста опозиционни политици), пак простата аритметика показва, че тогава бихме платили максимум

64 млрд. лв.

Истината обаче е много проста. Първо предлаганата за одобрение от парламента MTN програма е таван за общото външно и вътрешно дългово финансиране, което по разчетите на Мф е необходимо, за да се рефинансират 12 милиарда дълг, който има падежи през периода 2015-2017 и за осигуряване на финансирането на планираните за 2015-2017 година дефицити.

И това не е новина - в Закона за държавния бюджет за 2015 година е фиксиран таван на дълга от 8.092 млрд. лв., от които 7.701 млрд. е външен дълг, а 1.247 вътрешен, а планираният и одобрен от парламента бюджетен дефицит за 2015 г. е 2.52 милиарда лева (бих казал за съжаление, защото според мен можеше да е по-малък).

По данни на Мф през 2015 г. трябва да се изплатят 6.9% млрд. дьрж а в е н дълг, в т.ч. 2.028 млрд. вътрешен и 4, 967 външен дълг. Следователно през 2015 година нетното увеличение на дълга ще е около 1.4 млрд. лв. И ако депутатите бяха гласували реформи в пенсионната сфера, здравеопазването и жп сектора, нямаше да има нужда и от такова увеличение на дълга. А за 2015-2017 година нетното увеличение на дълга ще е 4 млрд. лв., защото 12 милиарда ще се използват за изплащане на стари дългове.

Второ, рефинансирането на дълг не е никаква новост. Т.н. Брейди обмяна, направена през 2003-2004, бе рефинансиране на дълга от байтошово време; 2012 година и 2014 година бяха издадени две облигации, които пък рефинансираха частично облигациите от 2003-2004 (част от тях бяха изкупени обратно от Мф под номинала, докато България генерираше бюджетни излишъци през периода 2005-2008).

Много микро фирми, които използват т.н. бързи краткосрочни необезпечени кредити за осигуряване на оборотно финансиране (например цветар или продавач на сергия на пазар), рефинансират понякога 1000-та лева кредит, които са взели за 3 месеца, с нов малък бърз кредит.

Трето, програмата MTN е определено по-ефективен, по-гъвкав и по-евтин за външно финансиране, особено в сегашните пазарни условия. След като се регистрира 3-годишната MTN програма и след като е гласуван лимитът за поемане на нов външен дълг със Закона за бюджета за всяка година, Мф ще може при нужда и благоприятни условия да издаде облигация за максимум 2 седмици при обичайните минимум 8-12 при издаването на една евро- или глобална облигация. Всички разходи (за изготвяне на проспект, юристи, регистрация и др.) са много пониски при MTN програма. И неслучайно такава програма се използва от почти всички страни в Европа, като изключенията са страни, които са непознати на международните дългови капиталови пазари като

Сърбия например.

Огромна лъжа са и обвиненията, че четирите банки, които ще регистрират 3-годишната MTN програма, са избрани без конкурс и щели 3 години да изкарват някакви баснословни суми. Имаше конкурс, на който са поканени всички банки, които имат опит в подобни транзакции и са проявили интерес да дадат мостови кредити от 1.5 млрд. евро през декември 2014 (използвани предимно за заема, който Мф даде на фонда за гарантиране на влоговете в банките заради КТБ), да регистрират 3-годишната MTN програма и да издадат първата облигация по тази програма. Що се отнася до цената на такава услуга, няма публична информация, но предполагам, че всички банки заедно ще получат максимум 0.05%, тоест 500 000 евро за облигация от 1 милиард евро.

В заключение, депутатите да не се правят на учудени от предложението за 3-годишната MTN програма, с която да се рефинансира стар държавен дълг и планирани дефицити. Повечето от тях са гласували за това в Закона за бюджета за 2015 г. и за 3-годишната прогноза за 2015-2017. А тези, които не са гласували, като БСП и "Атака", не са го направили не защото не са били съгласни с планираните дефицити, а защото искаха още по-големи харчове, тоест по-високи дефицити и повече дългове.

Всъщност за мен странно е само едно - че се презюмира, че планираните дефицити за 2016-а от 2.175 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв. за 2017 година задължително ще ги има, та трябва днес да ги предвидим за финансиране. И всъщност е прав един от моите приятели във фейсбук, който написа:

"Вземане на нов дълг без ясни ангажименти и с екшън план по дати за провеждане на реформи - в пенсионната система, в НЗОК и пр., само ще доведе до задълбочаване на кризата и натрупване на нови задължения. Дълг, покриващ 5-милиарден дефицит за пенсии, е контрапродуктивен! Аз не искам деца и внуци, живеещи в България, да плащат нашето късогледство".

Така че Румен Гечев, Георги Кадиев, Мая Манолова и Волен Сидеров, като не искат нови заеми, да подкрепят необходимите реформи. Само че левите са против заеми само когато други ги теглят.