Националния съвет за тристранно сътрудничество не постигнаха съгласие по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване

Неосигурените в здравната система, плащат около 700 лв., ако искат да възстановят правата си. Докато не платят за три години назад те ще имат право само на спешна медицинска помощ. Искането на здравния министър д-р Петър Москов неосигурените да плащат 15 години назад отпадна от проектозакона за промени в Закона за здравното осигуряване.
По време на първото за т. г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) - социалните партньори не постигнаха съгласие по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване, предложен от здравното министерство и приет от МС и на първо четене в Здравна комисия.

Според д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и член на Надзорния съвет на НЗОК връщането на арбитража, който от 2010 г. бе премахнат, е показал своята неефективност. Той смята, че не може пациентите да оценяват дейността на дадено лечебно заведение, а това трябва да се прави от експерти. По думите му БЛС и БЗС не трябва да участват в договарянето нито на цените и обемите на медицинските услуги, нито в създаването на методиката за нейното остойностяване и заплащане. „Не можеш да имаш права, а да нямаш задължения. Отговорността за изпълнението на бюджета е на НЗОК и не виждам защо цените и обемите трябва да бъдат договаряни, а в същото време другата страна да не ги спазва и да не носи отговорност по тях”, заяви той.

"Нямаме приета стратегия за здравеопазването и затова съм сигурен, че след 6 месеца министърът на здравеопазването д-р Петър Москов ще вкара ново предложение", бе мнението на председателя на БСК Божидар Данев. По думите му промените в 330 ще доведат до

деформиране на принципа на осигуряване и ще превърнат НЗОК в социален фонд за социално подпомагане на тези, които не си плащат, тоест до ликвидиране на осигурителният принцип.

„Осигурителната система финансира осигурените, грешно е да се приема, че тя отговаря и за неосигурени. Социалните функции за тях трябва да поеме държавата, а не отново - изрядните платци. За пореден път не се дава решение на проблема с неосигурените. Идеята е тоталитарна”, бе категоричен той и продължи - "много ни учудва, че предложението за увеличаването на квотата - одържавяването на НЗОК идва от структури на Реформаторския блок, чийто представител е здравният министър д-р Петър Москов, които твърдят, че са за обществено управление. Данев изрази опасение, че не е ясно кой ще плаща за неосигурените, както и несъгласие с предложението за контролната дейност да бъде прехвърлена на НЗОК. Като положителна стъпка обаче отчете фактът, че от НАП рязко са увеличили постъпленията в НЗОК.

Виктор Серов, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предложи, за да се подобри ефективността на разходите на НЗОК, тя да се демонополизира.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че НСТС е прескочен с този закон за промени в 330 и също се обяви против предложението за увеличаване на квотата на държавата в НС на НЗОК.

Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев не може държавата да дава едва една трета от осигуровките в касата, а нейната квота да е по-голяма от тази на работодателите и синдикатите. А Данев уточни, че от работодателите и осигурените идват точно 67% от приходите на НЗОК, а от държавата - само 33%.

„липсва цялостна концепция за предлаганите промени. Държавата трябва да спре да осигурява хората, които сами могат си плащат вноските, а да се погрижи за неосигурените”, коментира Домусчиев.

Синдикати и работодатели поискаха обосновка за разделянето на медицинския пакет, като се мотивират позитивите, които това ще донесе и обосновано становище по отношение на разширяването на състава на Надзорния съвет на НЗОК с още двама представители на държавата.„Не можем да поддържаме това желание на държавата да овладее НЗОК, категорични бяха от КНСБ. 

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа", и д-р Иван Кокалов от КНСБ, бяха единодушни, че в надзора не трябва да има хора от пациентските организации. „Многократно сме били свидетели как те лобират за конкретен препарат и дейност. Т. е. те са едно изявено лоби на фирми, от които НЗОК купува конкретни стоки", каза д-р Кокалов. Работодатели предложиха пациентите да участват в контрола, но не и в управлението, защото са в конфликт на интереси.

От НСТС ще предоставят всички свои забележки в парламентарната здравна комисия, която се надяват, че ще  ги вземат под внимание при второ четене на законопроекта. А както каза  Изпълнителният председател на БСК на БСК - показваме жълт картон на държавата по отношение на този закон, но дали тя ще се съобрази с него, е друг въпрос.В края на краищата има нови избори"...