В НС се проведе дискусия на тема „България за децата на
България”, инициирана от Пациентски организации „Заедно с теб” с подкрепата на
народните представители д-р
Султанка Петрова от ПФ и д-р Валентин Павлов от РБ.
Народни представители, експерти и пациентски организации се
обединиха около необходимостта от повече грижи за майките и децата.
Председателят на Българската педиатрична асоциация (БПА)
проф. Владимир Пилософ подчерта, че трябва да се създадат по-добри възможности
за общопрактикуващите лекари и педиатрите, които работят „на терен” с деца - на
входа на системата.
В рамките на общия срок от 3,5 години, предвиден за
придобиване на специалността „обща медицина”, едва 9 седмици се отделят за
обучение по педиатрия и всеки може да си отговори достатъчно ли е това,
коментира той.
Проф. Пилософ отправи предложение да се създаде система за
допълнително обучение, но финансирано то държавата, по педиатрия и
сертифициране на всички ОПЛ, които желаят да запишат в листата си деца в предучилищна
възраст.
Според препоръките на Европейската асоциация по педиатрия
минималният изискуем срок за базисно обучение по обща педиатрия е 3 години. Време
е, както да преосмислим цялостния начин на подготовка на нашите
лекари-педиатри, така също и да намерим начин да преодолеем основната слабост
на нашето детско здравеопазване – липсата на организация, координация и
единодействие, каза той и за пореден път отново припомни, че България е
единствената страна в ЕС, в която няма голяма детска многопрофилна болница.
Лекарите трябва не формално, а реално и активно да се
включват в ясно структуриран процес на обновяване на знанията и квалификацията
през целия им професионален път, което е особено важно за работещите с деца, заяви
и неонаталогът проф. Боряна Слънчева. Тя подчерта, че е необходима решителна
промяна в програмите за обучение на студентите по медицина, дентална медицина и
фармация, както и на специализантите и общопрактикуващите лекари.
По думите на зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков в МЗ имат
ясна визия за процесите, които трябва да бъдат стимулирани, за да заработи
ефективно Националната програма за подобряване на майчиното и детското
здравеопазване 2014 – 2020 г. Един от основните й фокуси ще бъде разработването
на планове за действие по региони, чиято цел ще бъде преодоляването на
негативните тенденции с тяхната локална и регионална специфика. Генералната цел
на програмата е подобряване на ключовите показатели на младите хора и
бременните жени. В нея се предвижда въвеждане на скрининг за деца със
специфични потребности с цел превенция на усложненията, както
и обновяване на апаратурата за диагностика на генетичните
заболявания, както и въвеждане на неонатален слухов скрининг. От думите му
стана ясно, че регистърът на новородените ще бъде надграден с допълнителен
регистър на недоносените новородени, както и с още един допълнителен регистър
на децата с хронични заболявания.
„След направените нормативни промени в наредби 38 и 40 на
МЗ, са разширени значително възможностите за превенция и ранна диагностика сред
бременните, новородените и рискови групи деца. Сега намерението ни е да
разгърнем още този подход, като със средства от Норвежкия финансов механизъм
предвиждаме да бъде закупена ехографска апаратура за пренатална диагностика на
вродени аномалии на плода, а така също и да бъдат обучени специалисти за работа
в тази област”, съобщи зам.-министърът.
За създаването на центрове за преконцепционни грижи към
всички университетски болници за момичета и млади жени с диабет се обяви
диабетологът от УМБАЛ в Плевен доц. Катя Тодорова. Тя призова да се обърне
внимание на необходимостта от масов скрининг за гестационен захарен диабет и от
изграждането на регистър на бременните с диабет или в риск от развитие на
диабет, както и на очевидната нужда от програми за редукция на телесното тегло
при бъдещи майки, за които се преценява, че попадат в рисковата група. По време
на форума бе представен опитът на УМБАЛСМ „Пирогов” от реализацията на
програмата „Детско здраве” с профилактични УНГ, ортопедични, урологични и
хирургични прегледи в София и други градове на страната.
По техни данни за 2013 г. хоспитализираните деца са били над
300 000, като над 30% от тях са стигнали до болничната помощ, заради белодробни
проблеми. В последните 10 години няма адекватни профилактични прегледи за
най-малките, смятат от болницата. Участващите във форума бяха единодушни, че са
необходими да се създадат регионални координационни центрове в областните
градове за детско здраве, с цел разгръщане на масови профилактични кампании
сред децата от цялата страна.
Според Пенка Георгиева, от пациентски организации
"Заедно с теб" от една страна, в общинските болници липсва техника за
подобни прегледи, а от друга - в отдалечените от големите градове места,
липсват лекари. На общопрактикуващите лекари и педиатрите в страната често им
липсва техника и опит и не винаги могат да диагностицират заболяванията. Дори
да поставят правилната диагноза, много често родителите имат финансови
затруднения за пътуване до университетски център.
С разкриването на центрове за детско здраве в 28-те областни
града, в които лекари от университетските болници в София, Варна, Плевен и
Пловдив да преглеждат децата от цялата страна и да обучават колегите си,
проблемът може да се разреши, заяви тя. Според д-р Шарков вече подобен център
за детско здраве има в Шумен и той е създаден от УНИЦЕФ. „Там, където има
необходимост и където има възможности за осигуряване работата им със
специалисти, включително и с европейско финансиране, ще бъде направено", обеща
зам.-здравният министър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар