По
информация от медиите, разпространена в публичното пространство по време на
заседание на Съвета за тристранно сътрудничество към МС от 23.02.2015 г.,
Президентът на КТ „Подкрепа“, Д. Манолов и д-р Ив.Кокалов от КНСБ са изразили
становище, съгласно което им се струва странно в Надзорния съвет на НЗОК да има
представител на пациентските
организации.
Според
Димитър Манолов: „Ако трябва да бъдат
представлявани някакъв тип интереси, това се случва през работодателите и през
синдикалните организации, като платци, докато пациентът е или работодател или
осигурено лице – работник и служител”. Д-р Кокалов от КНСБ от своя страна е заявил, че
пациентите не бива да са в Надзорния съвет на НЗОК и че е най-добре те да са
просто контролен орган, а не да разпределят средства, като заявява следното: „Ние многократно сме били свидетели как тези
организации лобират за конкретен препарат, за конкретна дейност. Т.е. те са
едно изявено лоби на фирми, от които Касата закупува конкретни стоки”.
Без да
се опитва да характеризира горните позиции, Ръководството на Национална
пациентска организация категорично се противопоставя на изказаните мнения на Президента
на КТ „Подкрепа“ и члена на КНСБ, д-р Кокалов, по отношение присъствието на
представители на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК.
Освен
това, следва да бъде отчетена позицията на Европейската комисия и Европейския
парламент в посока на овластяване на пациента, чрез неговите организации
посредством различни инициативи, регламенти и директиви. В тази връзка ще
споменем само част от инициативите – Patient Access partnership (Партньорство на европейско равнище,
обединяващо всички заинтересовани страни в сферата на здравеопазването, което
цели осигуряване на равен достъп до качествени здравни грижи), Patient empowerment (Eвропейска мрежа,
целящя да насърчи разработването и прилагането на политики, стратегии и здравни
услуги, които дават възможност на пациентите да участват в процеса на вземане
на решения, като същевременно повиши информираността им относно техните права и
отговорности.)
Ще подчертаем едно от основните заключения на Съвета по
заетост, социални политики, здравеопазване и потребителски въпроси към
Европейката комисия, провел се на 1 декември 2014 г. в Брюксел, а именно, че е
важно да се насърчава „овластяването и участието напациентите, семействата и
техните близкии болногледачи, както и на пациентските организации в процеса на
изграждане на здравните политики на територията на Европейския съюз”. Съветът
определя, че ролята на пациента, неговата експертиза и личен опит, са ключови за постигане на ефективни и устойчиви подобрения в
здравния сектор. Всичко това за пореден път доказва ролята на пациентите в
изграждането на ефективни здравни политики, което се припознава като един от
основните приоритети на Европейския съюз.
Считаме
за уместно да припомним и Решение на КЗК, което е влязло в сила и е част от
правото на страната, в което се казва в прав текст, че пациентът е едновременно
и инвеститор и потребител на здравни услуги, поради което има пълното право и
основание не само да бъде в Надзорния съвет на НЗОК, но и да има решаващ глас
при разпределянето на средства в Касата.
В
действителност, съгласно законодателството на Р България, работодателите плащат
само част от здравните осигуровки, а другата част сезаплаща от работника,
служителя, като държим да отбележим, че една голяма част от българските
граждани са самоосигуряващи се лица, които не са зависими от работодателите и
не са синдикални членове.
Според данни на Националния статистически институт за
последното четиримесечие на 2014г. от всички заети
само 4.0% (120.1 хил.) са работодатели, а 7.8% (234.3 хил.) –самостоятелно заети
лица, 87.4% (2 612.9 хил.) –наетилица, и 0.7% (22.3 хил.) –неплатени семейни работници.От
наетите лица, 1920.6 хил. (73.5%) работят в
частния сектор, а 692.4 хил. (26.5%) - в обществения. От всички наети лица 114.0
хил.или 4.4%, са с временна работа.
Гореизложените
данни сочат, че само една малка част от работниците и служителите сасиндикални
членовеи в тази връзка желанието на синдикатите да елиминират представителите
на пациентските организации от участието им в Надзорния съвет на НЗОК от една
страна е смущаващо, а от друга страна крайно неприемливо, тъй като това би
означавало, че голяма част от българските пациенти ще останат без представител
в Надзорния съвет.
УС на
НПО вече има възможността да изрази своето становище във връзка с предложенията
на правителството относно увеличаване състава на Надзорния съвет на НЗОК, а
именно, че би подкрепило тази промяна
само и единствено при условие, че двамата допълнителни членове са представители
на пациентите, а не на държавата. Мотивите ни затова са свързани и съсстановището
на КЗК от месец юли 2014 година, относно съответствието с правилата на
конкуренцията на ЗЗО и свързаните с него нормативни актове, регламентиращи
възможността БЛС, БЗС и БФС да договарят и участват в приемането на нормативни
административни актове, определящи условия, обеми и цени в рамките на
задължителното здравно осигуряване,здравноосигурените лица се явяват в двойно
качество – като основен източник на финансови средства и като краен потребител
на всички здравни услуги и лекарствени продукти, финансирани от тази система.
Именно като такива, те трябва и да изпълняват и функцията на коректив и съблюдател на разходването на средствата на
НЗОК, тъй като те са преди всичко акумулирани обществени средства.
Във
връзка с горното считаме, че изразените становища от Президента на КТ
„Подкрепа“, Д. Манолов и д-р Ив.Кокалов от КНСБ са неуместни, а желанието им да
„представляват някакъв тип интереси“ не съответства на интереса на пациента. Oт друга страна това
показва непознаване и липса на информация за нагласите на европейските органи и
институции за ролята на пациентите в управлението на обществения финансов
ресурс, акумулиран от плащането на здравните вноски от гражданите на Република
България.
С уважение: Управителен съвет на Национална пациентска
организация
Няма коментари:
Публикуване на коментар