Леглата за активно лечение в
болниците ще намалеят, като част от тях ще бъдат прехвърлени в звена за
долекуване и в санаториуми. Това предвижда Концепцията за
преструктуриране на
системата на болнична помощ за периода 2015-2020 г., която правителството
одобри. Според здравния министър Петър Москов местенето на легла ще доведе до
по-висока ефективност, тоест намаляване на разходите на болниците, а в същото
време ще гарантира по-дълъг престой в здравно заведение на хората, които се
нуждаят от долекуване. В 27 държавни лечебници ще се разкрият допълнителни
отделения, в които да се следят пациентите, прекарали инсулт, инфаркт и други
тежки заболявания, свързани с вътрешните болести, кардиологията,
ревматологията, пневмологията, ортопедията и нервните болести. В столицата
средства за тази цел ще получи УМБАЛ "Света Анна", в Пловдив
долекуването ще е в най-голямата местна болница "Свети Георги", а във
Варна е избрана многопрофилната "Света Анна". Към тях в спъсъка са
добавени и областните болници. Центрове за лечение на будна кома ще са УМБАЛ
"Св. Наум" в София и "Света Марина" във Варна. Отделенията
по неонатология и педиатрия пък ще бъдат оборудвани с високотехнологична
апаратура и с нея ще се преследват по-високи резултати в детското
здравеопазване.
Спешните звена на болниците
ще бъдат ремонтирани и технологично обновени, включително с модерни уреди за
дистанционни консултации със светила в медицината. Преструктурирането на
лечебниците ще се обезпечи с пари по оперативните програми "Регионално
развитие" и "Региони в растеж", както и чрез Норвежкия финансов
механизъм. Дано в това отношение сегашното ръководство на ресорното ведомство
постигне по-голям успех, тъй като досега усвояемостта на евросредства за
здравеопазването е минимална.
За спешната помощ в новата
концепция пък е планирано 34 болници да бъдат превърнати в комплекси, в които
линейките ще карат неотложните пациенти. Системата ще бъде разделена на две
нива на компетентност. Най-отгоре са "11-те пироговчета", които
започна да строи бившият здравен министър Таня Андреева, а под тях са спешните
центрове на болниците. Извънболничната част включва създаването на структури
само за бърза медицинска помощ. Техни филиали или мобилни екипи ще покриват
най-отдалечените и труднодостъпни райони. В новите центрове ще могат да работят
джипита и специалисти от всички области. Тези звена "в пакет" трябва
да покрият напълно бързата помощ в страната. Те ще бъдат профилирани по райони
на обслужване и според диагнозите, които ще лекуват. Държавата се ангажира да
осигури достатъчно екипи и нови автомобили, които да се ползват и в случаи на
големи аварии, природни бедствия и катастрофи.
По думите на
заместник-министъра д-р Ваньо Шарков дефицитът на лекари, сестри и санитари в
спешната помощ може да бъде разрешен до 2020-а. Планирано е заплатите на
медиците за този период да скочат двойно. За догодина е предвидена първата
стъпка - 20% увеличение на доходите.
Двете концепции в цялост са
насочени в правилната посока - по-ефективно лечение на пациентите. Но е утопия
да се мисли, че те могат да бъдат осъществени с парите, които циркулират в
системата. Само с икономии няма да стане, още повече че средствата за
здравеопазване в следващия държавен бюджет може дори да бъдат намалени.
В. „Банкер”
Няма коментари:
Публикуване на коментар