Мания по чистота и
страх преследват страдащите
Помните ли симпатичния детектив Ейдриън Монк от едноименния
сериал, който вбесяваше околните с манията си за чисти ръце и перфектна
подредба? Неговото състояние се нарича обсесивно-компулсивно разстройство
(ОКР). Болестта е свързана с натрапчиви мисли за тревожност, основани на
страха, че нещо лошо ще се случи, ако нещата не са в определена подредба или
дейностите не са извършени по конкретен начин. За да избегнат вероятни „лоши
неща”, страдащите от ОКР изпълняват различни ритуали, подобни на тези на Монк.
Любопитното е, че освен генетична обремененост, стрес от смърт на близки или
раждане ОКР може да бъде отключено и от чувството на щастие. Такъв е случаят на
Симеон от София, който разказа пред „Новинар” как е започнало всичко. Болестта
при него се отключила, когато завършвал гимназия. Тогава имал тревожно
депресивно състояние и за него лекарите му предписали антидепресанти. Месеци
след това, когато на теория бил излекуван от депресията, Симеон бил приет за
студент. По думите му ОКР се отключило, защото се почувствал наистина щастлив,
че учи това, което иска, и че се е събрал с интересни хора. В този момент
кошмарът от ритуалите започнал с нова сила. Нуждата да ги изпълнява се
засилвала, за да не изгуби това, което има или когато е изморен, а това го
напрягало и изнервяло допълнително. „Има различни действия, които правя.
Няколко месеца бях обсебен от числото 5. Изплаквах си устата по пет пъти или
ако не прочета едно изречение както трябва, го препрочитах по 5 пъти”, разказа
Симеон. Въпреки че е минал през различни терапии и медикаменти, младият мъж не
вижда резултат от тях, тъй като само потискали болестта, но не я лекували. Независимо
от това не се е отчаял, че ще намери начин да се отърве от маниите си. Не вярва
и на алтернативната медицина, въпреки че е чувал добри отзиви за хипнозата. За
момента обаче тя е невъзможна опция за него, тъй като Симеон изпитва страх, че
няма да може да контролира съзнанието си. Младият човек се съгласи да говори
пред „Новинар”, защото смята, че 90 процента от страдащите от ОКР не обръщат
внимание на заболяването си и не търсят помощ. „Трябва да знаят, че не са луди
или зли”, подчерта Симеон. По думите му болестта е много мъчителна, тъй като
имало случаи, в които майка има мисли да убие детето си. „Мислите при ОКР се
явяват спонтанно и проблемът е, че ги чувстваш свои. Ти ги мислиш и се стряскаш
как може да мислиш това. Оттам правиш някакви ритуали, които в логиката на
болестта целят успокоение, но се знае, че всъщност задълбочават проблема. Ако
са от Господ, вече ситуацията е друга, особено ако Го чуваш. Там говорим за
шизофрения”, посочи мъжът. Разликата между шизофренията и ОКР е, че мислите за насилие
или за това, че ще нараниш някого, когото обичаш, си остават само в главата
ти. Според Симеон страдащият от ОКР
често се затваря в себе си, защото е отвратен от собствените си мисли.
Хората не знаят, че са болни
Статистиката в световен мащаб сочи, че от това разстройство
страдат от 1 до 3% от населението, като лидер в областта е Япония. Там
страдащите от тази болест са 2,5 на сто. В България цифрата е приблизително
същата, коментира пред „Новинар” психиатърът от Университетска болница
„Лозенец” д-р Ева Стефанова. По официална статистика на Министерството на
здравеопазването у нас болните от подобни разстройства, сред които е и ОКР, са
7,6 процента. По думите на д-р Стефанова увеличаването на заболелите е заради
стреса, който хората изживяват във всекидневието. „В ОКР винаги има депресивен
елемент. Характеризира се с изживяване на много силен страх, който в повечето
случаи прекрачва границите и подтиква страдащите да извършват ритуали, за да се
успокоят. Много често болните мислят и анализират детайлно всичко, което усилва
болестта. Те знаят, че ритуалите им са ирационални, но въпреки това ги правят”,
заяви д-р Стефанова. В по-сериозните фази на заболяването може да се стигне до
инвалидизация, тъй като страдащите си мият ръцете с часове, нареждат предметите
си под прав ъгъл, броят и много др. Ритуалите са различни и се пораждат
внезапно, поясни психиатърът от Университетската болница. Според нея има
успешно лечение, но то трябва да е много продължително и стриктно. Започва се с
психотерапия, чрез която се внушава на пациента, че страшните му мисли няма да
се сбъднат и той трябва намали правенето на специалните дейности, които го
успокояват. Ако лечението не даде резултат, се прибягва до успокоителни като
диазепам и лексотан. Впоследствие се добавят и антидепресанти и антипсихотици.
„Голяма част от страдащите дори не знаят, че имат подобно заболяване. Страх ги
е да си признаят”, поясни д-р Стефанова.
Йордан Йорданов
В."Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар