Успешната държава на фалитите

Държавата успешно оправя проблемите със здравеопазването, образованието, бедността, безработицата, грижи се за пропаднали предприятия, бди над инфраструктурата, европейските програми.Грижата й е толкова голяма, че води до... фалити. На общините. Но самата тя отбита всеки ден успех до успеха. Последен пример е ситуацията в Сопот. Погрижи ли се държавата за работниците във ВМЗ-то? Погрижи се! Фалира ли общината? На път е. Работниците бяха пратени пред кметството да чакат включване в програмите за безработни. Нищо че сопотските общинари хал хабер си нямаха, че имат подобен ангажимент.Постоянен пример за държавна грижа към пациента е здравеопазването.Гърчещата се реформа там е съпроводена с фалити на общинските болници. А тези, които още се държат, са в такова състояние, че е по-добре да се закрият. Защото държавата всяка години ни разказва как прави здравна карта с нужните болници, брои клиничните пътеки, обещава грижа за младите лекари по малките места. И всяка година по няколко пъти не една и две общини спасяват някоя болница от закриване, защото в радиус от няколко километра няма кой една пневмония да излекува. Или просто закриват поредното лечебно заведение. Без стратегия за бъдещето. Най-лошото е, че държавата осигурява задължителни правила, според които и нейните, и кметските болници трупат дългове. Но накрая покрива тези на първите. Общинските праща при собствениците им, нищо че те не са имали думата при трупането на борчовете.Или инфраструктурата. Строи ли държавата магистрали, строи. Ходят ли гражданите на общините по кални и с дупки улици -ходят (не става дума за няколко централни булеварда, а за онези, дето им викат крайни или вътрешно квартални). И чакат някое бебе да се роди на 1 януари, че кметът да му подари нов асфалт. Защо? Защото общинските бюджети така са структурирани от държавата, че могат да покриват само най-важното. А когато им останат пари за нещо друго, после трябва да го дадат по друго перо, което държавата внезапно е решила да им прехвърли (виж по-горните примери). Или изобщо не им остават пари.Или програмата за селските райони - мерките към общините се увеличиха много, тъй като се оказа, че другите бенефициенти нещо не ги бивало.Или училищата, които се водят общински, но директорите се назначават от министерството, работят по указанията на държавата и харчат както тя им каже. Но общините плащат разходите

Въобще държавата успешно прехвърля от своята на общинската глава проблемите, които не може или не знае как да реши. И това е финансово и законово гарантирано.

От 100 лева данък, събран от общината, от 5 до 10 лева отиват в кметската хазна. Другите - в държавната. Разпоредбите в местното самоуправление също позволяват държавата да разпорежда във всеки един момент на общините какво да правят. Защо? Защото у нас функциите на държавната и местната власт са оплетени. Прочутата децентрализация така и не се случи. Защото урокът на Брюксел, че бъдещето на политическото управление на държавите е в кметствата, а не в правителствата, у нас бе прочетен грешно. И защото у нас партийността е водеща и при държавното управление, и при общинското.Кметовете и съветниците играят по тези правила, защото решенията им за благото на общината винаги са обвити в порядъчна партийност. Самите те са част от тези правила. В 99% от случаите именно политическите борби пречат или създават основата за фалитите. И в 100% от случаите общините са удобната арена на предизборни битки, в която са заложени всички механизми впоследствие да се разчита на поредната нова власт. У нас винаги е работило правилото, че „нашите" общини слушат и „папкат", а за другите няма!Изходът е много прост. По него работят всички на запад от Белград. Трябва да има ясно разграничение между държавната политика и тази по места. Общините се нуждаят от реална свобода - финансова и управленска - да работят по приоритети, важни за конкретния град или село. И това трябва така да бъде гарантирано, че да не зависи от партийния цвят на кмета и съвета. Общините имат правото да създават свои програми с парите, които гражданите дават и изработват за мястото, в което живеят. Тогава залитанията на държавата няма да създават хаос в управлението им, тъй като винаги ще е ясно, че който плаща, той поръчва.

Пред редовия гражданин работата на министъра винаги може да бъде представена като успешна. Работата на кмета обаче започва от мига, в който излезем от домовете си и тя винаги е на крачка от фалита на общественото доверие. Ако няма промяна, съвсем скоро отчетите и на държавата, и на местната власт ще завършват така: „Фалитът е успешен."

Анета Петкова

В."Труд"