Когато се случи поне едно от следните събития:
Когато България се класира между първите десет най-свободни
икономически държави.
Когато България се класира между първите десет страни по
показателя "правене на бизнес".
Когато България се класира между първите десет страни, които
имат най-малка степен на корумпираност.
Когато България се класира между първите десет страни с
най-добро образование, здравеопазване и социална обезпеченост, което означава
класиран български университет между първите 10 в света, Нобелов лауреат,
по-добро здравеопазване от френското и по-добра пенсионна система от
чилийската.
Когато България се класира между първите десет най-щастливи
страни.
Когато България се класира между първите десет страни, които
най-пълно защитават човешките права.
Когато България се класира между първите десет страни, които
най-стриктно прилагат антимонополното законодателство.
Когато България се класира между първите десет страни, в
които е най-добре да се родиш.
Когато България се класира между първите десет страни по
иновации на глава от населението.
Когато България се класира между първите десет страни, които
най-пълно защитават естествената си природна среда.
Когато България се класира между първите десет страни с
най-висок дял на чисто от химическа обработка земеделие.
Когато България се класира между първите десет страни с
най-висок БВП.
Когато български град спечели световната класация за
най-добър град за живеене.
Когато България се класира между първите десет страни с
най-малко официално регистрирани бедни като процент от общото население на
страната.
Когато България се класира между първите десет страни с
най-голяма продължителност на живота.
Господин премиер - това би трябвало да са истинските цели на
вашето управление. Пропуснахте времето да правите реформи. Предпочетохте визуалната
слава от рязането на ленти. Губихте и вашето, и нашето време с това да
обяснявате кой какво казал, защо го казал, как го казал, кога го казал,
вършихте работата на кметове, заместник-министри и на министри. Само работата
на премиер оставихте за по-късно. Не знам за кога. Важните неща отново не се
случиха. Отново преживяхме един 4-годишен управленски мандат, наивно вярвайки,
че някой ще направи нещо повече за народа си от управлявалите България досега.
Господин премиер, ето ви още веднъж рецептата за
икономически просперитет: оставете народа си на мира. Не му давайте акъл, не му
пречете да строи, да учи, да създава, да работи и да твори. Народът има много
сила и разум и може да я прояви, ако не му пречите. Ако вашата администрация не
му създава главоболия и постоянен тормоз, който отнема и последното желание,
останало в него за развитие, този народ ще направи чудеса.
От вас зависи дали българското общество ще е малко свободно,
по-свободно или много по-свободно в сравнение с това, което е сега. Обществото
е бедно, защото не е свободно. Няма богатство там, където няма свобода и
справедливост. Щяхте да сте много по-ефективен, ако бяхте се борили да дадете
свобода на народа си, вместо да му я отнемате и да засилвате ролята на
централизираната държава. Но затова се иска голяма отдаденост, защото ще трябва
да се лишите от власт и да я дадете на другите.
Не знам дали разбирате това, което пиша. Не знам дали
мозъчните ви клетки са на такова ниво, че да вникнете в тези думи. Няма
икономически просперитет без свобода, а именно бюрокрацията отнема свободата на
всички нас. Вместо да се борим за успеха си, ние се борим с бюрокрацията.
Вместо да правим пари за нас, ние правим пари за бюрокрацията и таим надеждата,
че ще остане и нещичко за нас. Една безсмислена борба. Едно безсмислено усилие
от наша страна. Толкова много енергия на вятъра, за да поддържаме една класа,
която живее от нищоправенето и от създаването на пречки и препятствия за всички
нас.
Текстът е от личния
блог на автора kolevdobri.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар