понеделник, 12 март 2012 г.

Експеримент с два милиарда сребърника

Ако Сребърният фонд инвестира предимно в български книжа, слагаме яйцата в една кошница


Идеите за по-изобретателни действия със Сребърния фонд се появяваха още в началото на мандата уж по две благородни причини:
• Да се постигне по-висока доходност за тази доста голяма сума - натрупана най-вече при предните правителства.
• Средствата да се ползват за стимулиране на българската икономика, вместо да "работят за чужди държави".
За неспециалистите тези аргументи звучат приятно и генерират подкрепа за предлаганите напоследък промени - да се инвестира голяма част от Сребърния фонд в български ДЦК, акции и облигации.
Според мен обаче причината за предложенията е друга, не толкова благородна: търсят се по-лесни начини за финансиране на натрупващите се всяка година бюджетни дефицити. Това ще е първото правителство от Виденов насам, което ще приключи всичките години от мандата си с дефицит, макар и по-малък от този на десетки други по-безотговорни и нереформирани държави.
Лесно ли се постига по-висока доходност? А рискът?
Широката публика лесно може да бъде убедена в следното:
• Българските банки дават 6% лихва по депозити, а швейцарските или германските - малко над нулата.
•  Защо да финансираме Франция чрез френски ДЦК, като може да инвестираме в български?
Не случайно обаче има голяма връзка между доходност и риск. Лихвите в Румъния закономерно са по-високи от тези в Австрия, защото и рискът да изгубим всичко е по-голям.
"Белите пари" и "черните дни" на едно семейство.
Нацията е като едно голямо семейство - децата учат, родителите работят, възрастните получават пенсия. Независимо от размера на доходите си всяка разумна фамилия се стреми да натрупа поне малко резерв под формата на депозит, "буркан" или злато и семейни бижута. Той се използва само в екстремни ситуации: бедствие, болест, срив в доходите, обучение на децата. Ако вместо да се пазят за "черни дни", белите пари лекомислено се пропиляват за по-нов телевизор, по-модерен телефон и скъпи екскурзии, това ще постави под въпрос възможността семейството да излезе от евентуална кризисна ситуация без поражения.
Всички яйца в една кошница?
Да приемем, че работите за "Кодак" (фалира през 2012 г.). Разумно ли е да влагате всичките си спестявания в акциите на своя работодател? Ако фирмата банкрутира, ще загубите и работното си място, и спестяванията. Такива примери, описани в учебниците по финанси, доскоро ми звучаха абстрактно.
Докато не научих, че двама мои състуденти от САЩ, постигнали цяла кариера в "Леман брадърс", останаха без работа след неочаквания й фалит през 2008 г. и освен това са имали неблагоразумието да инвестират стотици хиляди долари в акции на същата банка.
Колкото и да са вярвали в успеха на компанията, трябвало е да спестяват другаде. Ако банката е успешна, тяхната кариера ще ги възнагради достатъчно. Защото ако се провали, получават горчивия урок за ползите от диверсификацията и за рисковете от слагането на всички яйца в една кошница. Същото важи за Сребърния фонд
Бъдещето на българските пенсионери зависи в огромна степен от успеха на българската икономика. При инвестиции, растеж, работни места ще събираме повече данъци и осигуровки и ще има по-високи пенсии. А ако последват кризи и рецесии?
Ако и Сребърният фонд инвестира предимно в български книжа, пак слагаме яйцата в една кошница. Застигне ли ни нова криза, няма да имаме нито достатъчно бюджетни приходи (както е сега), нито печеливши ценни книжа (българската борса е надолу с 84%, а много корпоративни облигации "гръмнаха").
Вижте Гърция. Ако и държавните, и частните пенсионни фондове, та и личните спестявания на хората там са предимно в гръцки книжа (ДЦК и акции), какво се случва с пенсионерите? Хем им намаляват държавните пенсии, хем им се изпаряват спестяванията. А ако ги удари и валутна криза с връщане на драхмата -честито!
Глобалният портфолио мениджмънт и познаването на местния пазар.
Еднакво или различно трябва да се инвестират спестяванията на шведския и датския пенсионер?
Днес финансовите пазари са глобални и е лесно да инвестираш от Токио до Торонто. Съвременните финансови теории биха препоръчали и шведските, и датските, и бразилските пенсионни фондове да имат приблизително еднакви диверсифицирани портфейли. Абстрахирайки се от краткосрочните тактически прогнози за движенията на пазарите, в портфейла трябва да има разнообразни инструменти. Американските и европейските книжа ще са много повече от индонезийските, защото размерите на финансовите пазари са различни.
В този смисъл не би трябвало да има значение дали фондът е шведски или датски. В рамките на това разпределение книжата от Швеция и Дания ще бъдат под 1 %. Същото се отнася и за българските фондове - теоретично правилното разпределение в български активи трябва да е минимално.
Какво се получава на практика?
В действителност не е така. Когато работех във Великобритания, частният пенсионен фонд, в който спестявах, беше към 40% инвестиран в британски книжа -а го управлява една от най-големите банки в света. Както и очаквах, липсата на диверсификация изигра лоша шега. Обезценката на британската валута през последните години доведе до отрицателна доходност в евро за моите пенсионни сметки.
Съществува т.нар. home bias, или склонност на портфолио мениджърите да инвестират у дома повече, отколкото е логично. Има няколко обяснения - някои правилни, други не:
•  По-ниски транзакционни разходи - по-лесно и евтино е да търгуваме на нашата борса, отколкото на австралийската.
•  По-добра информация за местните компании. Българските портфолио мениджъри по-добре познават успехите на "Албена", "Софарма" или ПИБ, а за фалита на "Кодак" може да научат от световните медии, когато е вече късно.
• Скъпо и невъзможно е малки фондове да поддържат стотици компетентни анализатори, владеещи много езици, и денонощно да следят хиляди компании и инструменти по света.
• Съществуват и корпоративни обвързаности - "Нашият фонд ще инвестира в нашите свързани компании".
Рисковете за политиците
Животът често е несправедлив към добрите намерения на политиците. Ако имат късмет с движенията на пазарите, инвестират Сребърния фонд в български книжа и постигат доходност от +20%, вероятно няма да получат особени благодарности. Ако обаче нямат този късмет и фондът загуби -20%, размерът на скандала би отнесъл министри, дори правителства. Никакви експертни анализи, че инвестиционните решения са изглеждали логични, няма да помогнат. Това се случи в Гърция с кабинета на Караманлис преди няколко години. У нас преди 5 г. пак имаше предложения Сребърният фонд да инвестира в България. Ако тези мераци не бяха спрени, можеше да загубим дори милиард, знаейки какво се случи след 2008 г.
За политиците има и други рискове:
•  Кой ще решава кой да управлява Сребърния фонд?
•  Кой ще подбира ценните книжа?
• Кой ще избира в коя банка да се слагат депозитите? Сребърният фонд (т.е. фискалният резерв) в ДЦК?
Интересно как ще се осчетоводи операция, в която парите на правителството (Сребърният фонд е част от фискалния резерв) се инвестират в ДЦК. Това е като да даваш заем на самия себе си. Ако дадеш всичките си спестявания на себе си, за да ги изхарчиш, реално вече нямаш спестявания. Идеята, че си "инвестирал" във финансов инструмент, издаден от самия теб, няма да ти помогне, когато трябва да плащаш сметки. Какво мисли по въпроса Евростат?
Идеята толкова трудно натрупаните пари в Сребърния фонд да финансират дефицитите в бюджета е поне толкова вредна, колкото национализацията на частните пенсионни фондове. В Унгария национализираха към 10 млрд. евро, за една година ги "изядоха" и неотдавна пак за малко да фалират.
Изводи и препоръки
1.Никакви експерименти със Сребърния фонд
2.Проблемът е защо изобщо има бюджетни дефицити. Ако бяхме на излишък, такава дискусия нямаше да има.
3.Недопустимо е фискалният резерв да пада до критични нива. Той трябва спешно да бъде попълнен чрез повече бюджетни приходи и по-малко разходи, приходи от приватизации и концесии, а ако трябва - нови външни заеми.
 
Николай Василев
В-к "24 часа"


 Вицепремиерът Симеон Дянков предложи промени в закона за Сребърния фонд, които предвиждат средства от фонда да могат да се влагат в държавни ценни книжа.
Ще вземем до 20% от парите в Сребърния фонд, за да ги управляваме по-добре.Това  пък заяви премиерът Бойко Борисов пред Би Ти Ви.


Няма коментари:

Публикуване на коментар