Родителите са с "двойствен морал" по отношение минимално насилие над децата

Само 43% от тях са съгласни малолетните да могат да ги съдят, ако те нарушават основните му права

Над 2/3 или 68% от хората у нас одобряват използването на „минимално насилие” като шамари, издърпване на ухо или напляскване върху децата. Привърженици на подобни форми на възпитание се срещат сред всички възрастови групи, даже и сред по-високо образованите. С други думи това означава, че 68% от децата ядат бой – минимален..

Същевременно също 70% от запитаните родители смятат, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. На това мнение са и хората, които нямат деца. А 83% от анкетираните обаче смятат за неприемливо използването на силови възпитателни методи. Това сочат данните от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), по повод предложенията в проектозакона за детето, от февруари.

От данните в изследването става ясно, че голяма част от участниците имат „двоен морал” по въпроса с насилието над децата у дома.

„Разминаването говори за „двоен морал". Родители, упражняващи минимално насилие, имат персоналното усещане, че контролират ситуацията", коментират социолозите.

Данните сочат още, че издърпването на ушите, напляскването и боя се срещат по-често в семействата, които живеят без сключен брак. Мнозинството от българските граждани 91% одобряват заложеното в проектозакона изискване децата до 8-годишна възраст да не се оставят без надзор дори и вкъщи.83% са на мнение, че без наблюдение не трябва да остават и децата до 12-годишна възраст, ако оставането сами би създало опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.

85% смятат, че децата до 14-годишна възраст не бива да се разхождат сами след 20 часа, а задължително трябва да бъдат придружавани от възрастен. Близо 3/4 или 74% одобряват подобна мярка и за тийнейджърите между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22:00 часа.

От НЦИОМ посочват, че жените и по-образованите респонденти одобряват по-често от останалите това изискване.

Относно предложените права на детето в новия закон с най-висока подкрепа се ползва правото на закрила на детето от въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности – 93%.

83% от анкетираните се обявяват срещу използването на насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на подрастващите. Най-последователни и твърди в отхвърлянето на насилието над децата в семейството са отново младите и образовани хора, по-голямата част от висшистите, жителите на големите градове и представителите на нежния пол.

Сравнително слаба е подкрепата на идеята детето да има възможност да съди родителите си, ако те нарушават основните му права. Това предложение се одобрява от по-малко от половината участници в изследването -43%. Хората, които застават зад тази мярка, са предимно млади, образовани и не семейни.

Според 60% от интервюираните при развод е нужно психолози или социален работник, които да оказват подкрепа на детето и да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Вещи лица да следят за защита на правата на детето след развода, искат пък по-образованите, живеещите в малките градове и в селата.

60% смятат, че най-доброто, което може да се направи за децата, останали без родителска грижа, е настаняването им при близки и роднини. Интересното е, че тази мярка се подкрепя по-слабо от хората с високо образование, които смятат, че към всеки конкретен случай трябва да се подхожда индивидуално и не винаги роднините са най-подходящото решение. 47% от запитаните посочват приемни семейства или осиновени - 43%. Едва 23% споменават опцията „настаняване в специализирано заведение". Според социолозите от НЦИОМ това говори за липса на обществено доверие и за наличие на очакване в бъдеще дейността им да бъде свивана и ограничавана.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86% или над 3/4 от интервюираните. 76% стигат дори до по-голяма крайност, а именно ограничаване на родителските права отново най-често според младите, образованите и заможните респонденти.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това как родител лишава детето си от грижи, посочат от НЦИОМ.

47% биха отишли в полицията, а 46% – в ДАЗД. Мъжете по-често биха се обърнали за съдействие към МВР, а жените към ДАЗД, която е предпочитан адресат на оплакването от всички възрастови групи, без най-възрастните.

30% от интервюираните посочват, биха подали оплакване в дирекция „Социална подкрепа”, а 25% биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск, който е особено популярен, както сред младите и образовани българи, така и сред жените и жителите на столицата.

Едва 6% от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция.