Какво е лекарска грешка? Как да се тълкува тя от хората? Кога и от кого да се търси вина и отговорност? Как да се процедира преди, по време и след експертно съдебно решение? И още - има ли "лекарска мафия", която покрива и оправдава ужасните и злокобни доктори, които може би според тълпата трябва да бъдат набити на колове пред Народното събрание.
При анализа на лекарските грешки априори трябва да се изключат т.нар. преднамерено волеви грешки. Ако изключим недопустимата според нас от хуманна и професионална гледна точка активна и пасивна евтаназия, няма лекар, който желае с диагностичните и лечебните си действия да увреди или (не дай Боже) да убие пациента си.
Когато говорим за професионални грешки, трябва много внимателно да проучим и да обсъдим обективната фактология, свързана с пациента, професионалната адекватност и целесъобразност на предприетите лекарски действия и, естествено, личните възприятия и реакции на потърпевшия и неговите близки. При този много сложен процес нерядко настъпва разминаване на "очевидността", достъпна за лаика, със същността на проблема, достъпна за експерта.
Практичната медицина ежедневно сблъсква лекарите с тежки и сложни за разрешаване случаи. Изходът от сложната ситуация невинаги е с щастлив край. В хода на лечението понякога настъпват малко очаквани фатални ситуации. Тежките увреждания на един орган или система водят до т.нар. полиорганен синдром, т.е. своеобразен ефект на доминото, което прави диагностиката изключително трудна, а лечението - проблематично.
Проведох аблация на туморен масивен следоперативен и неоперабилен рецидив, инфилтриращ черния дроб. За съжаление въпреки прецизното манипулиране настъпи кръвоизлив в тумора. Близо два месеца моите колеги и аз се борихме, но в крайна сметка настъпиха генерализирани метастази, познати като т.нар. синдром на гъбата. Пациентът почина, а реакцията на близките беше ужасяваща: оплаквания до министър, премиер срещу самозванеца, некадърника, убиеца, сърцераздирателно описани и в медиите. Последваха анкети, експертизи, анализи, които доказаха простата истина, че раковата болест в този стадий води до скорошен фатален край.
Медицината не е инженерна наука, нерядко едно плюс едно не е две, тъй като обект на професията е човешкият организъм. Затова медицината е особена професия, която трябва да се упражнява от подготвени специалисти, а не от посредствени занаятчии. Ключовата дума в тази професия е обучението, следдипломната квалификация и непрекъснатият стремеж към усъвършенстване.
В този контекст идват въпросите:
- какво е нивото на теоретическото и особено практическото обучение в медицинските университети;
- защо години наред беше стопирана специализацията на лекарите чрез все още недоизчистените министерски програми;
- защо специалистите ни емигрират и не се намират лостове за тяхното задържане в държавата;
- защо стандартизирането на статута на болниците (вкл. закриване) беше прекъснато, за да се подкрепи посредствеността и заблудата чрез т.нар. дипломни назначения, а не създаването на мощни областни и междуобластни медицински центрове.
Лекарски грешки ще има и те ще водят до различни по степен усложнения. Малките грешки учат професионалиста на прецизност. Обществото трябва да знае обаче, че големите и фатални грешки осъждат лекаря за винаги. В неговия живот и мисъл остава неговата собствена присъда. За да не бъде подложен на "лов на вещици", днес специалистът у нас застава пред дилемата да поема ли професионален риск, или да практикува формално, което му осигурява ненаказуемост. Формализмът е едно от най- страшните явления в тази професия- той може да убива хора с шанс за живот.
Проф. Никола Григоров, началник на Клиниката по вътрешни болести във Втора МБАЛ-София
В-к "Стандарт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар