Чернодробната трансплантация е направихме у нас като кръжочна дейност
За да има донорство, трябва да има доказана мозъчна смърт. Не е възможно да се спекулира с констатирането и, за настъпването на която има достатъчно обективни данни, които след това се пазят в архив, заяви проф. Генчо Начев, директор на СБАЛССЗ "Св. Екатерина", по време на семинара "Трансплантациите - настояще и бъдеще", който се проведе в столицата. Той подчерта, че в съвременните условия сред хората все още съществува страхът, че някой е наблязан, че е в мозъчна смърт, за да му се вземат органите.
По данни на Евротрансплант за 2010 г. през последните години броят на пациентите с висока степен на спешност се увеличава, а между 30 и 50 % от потенциалните донори на сърце се отхвърлят по медицински показатели, а не защото на екипа не му се работи, обясни той и отново подчерта, че хората не трябва да вярват на спекулациите, че лекарите вземат органи без доказана мозъчна смърт.
У нас от 25 сърдечно трансплантирани пациенти живи са 13.
Като проблеми проф. Начев посочи малкият брой потенциални донори на сърца, откривани от донорските бази, непригодността на голяма част от тях за извършването на сърдечна експлантация и липса на необходимата степен на стерилност
Никъде по света, където е развита трансплантологията, не се превозват починали с линейки или самолети. У нас обаче телата минават цяла България, докато стигнат до София, каза в заключение той.
България е на последно място в Европа по брой на извършени трансплантации.
Безспорен лидер е Испания, с най-много донори, средно 34.4 души на 1 млн. население, докато у нас те са едва 1.5 човека на 1 млн. население, съобщи доц. Силви Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ).
911 души, от които 16 деца, са в листата на чакащите на агенцията. 31 са чакащите за сърдечна трансплантация, 29 за чернодробна трансплантация и 851 за бъбречна трансплантация.
15 чернодробни трансплантации са извършени през 2010 г., 48 бъбречни трансплантации, от които 12 от жив донор и само 5 сърдечни трансплантации. От началото на годината са извършени трансплантации на бъбреци общо 16, от които осем от жив и осем - от трупен донор; на черен дроб 5 - две от жив и три от трупен донор и на сърце две трансплантации.
Общо 25 са лечебните заведения, в които има донорски бази в страната, като последните две са от месец септември тази година в Монтана и Смолян. В София донорските бази са най-много. Смъртността в листата на чакащите е около 8,5 %, поради все още ниското донорство в България, съобщи още доц. Кирилов.
У нас чернодробната трансплантация е направихме у нас като кръжочна дейност. Държавата не е дала нито 1 лев. Ние я направихме без участието на нито един чуждестранен колега. От 26 извършени чернодробни трансплантации само 4-ри са ни платени до момента, съобщи доц. Крум Кацаров, началник клиника по гастроентерология към ВМА.
Той съобщи, че има и т. нар. маргинални донори, които са на ръба дали да бъдат взети или отказани, защото например времето на студена исхемия е над 14 ч., възрастта е над 60 години и т. н.. Доц. Кацаров призна, че обикновено най-тежките пациенти са с такива маргинални донори и това е най-тежкото решение да се рискува или да се изчака по-подходящия донор. От 26 поне при 3-ма сме играли на маргинални донори, призна още той.
Чернодробната трансплантация е единственото лечение при пациенти с авансирало чернодробно заболяване, поясни проф. Никола Владов, национален консултант по трансплантология.
В България първата ортотопна чернодробна трансплантация (от жив донор на дете) е проведена през 2004 г. А значителния напредък в областта на чернодробните трансплантации, през последните две десетилетия, е довел до значително подобряване на петгодишната преживяемост при трансплантираните пациенти на 70%, продължи той. Понастоящем у нас са трансплантирани 25 пациенти от трупен донор и 1 от жив донор. Чернодробната трансплантация от жив донор е възможна алтернатива при липсата на трупен донор, но за съжаление сме ограничени в избора, защото у нас семействата са много малки. За извършването на тази дейност обаче е необходим мултидисциплинарен екипен подход, който може да бъде осигурен само в специализирани центрове, като времето на студената исхемия за черен дроб е 12 часа, каза той.
От думите му стана ясно, че в Европа годишно се извършват 4800-5000 такива трансплантации. Като пионерите в това отношение са Белгия, Холандия, Италия и т. н.
България разполага с медицински специалисти, които са на такова ниво, че могат да водят обучения по проблемите на трансплантациите на органи и донорството. Пари има, но донори няма, категоричен бе доц. Кирилов.
Много са проблемите, които обясняват ниския процент на донорство у нас.
Сред тях са все още липсващата инфраструктура, която да улесни транспортирането на органи, недостатъчно добрата организация на държавно ниво, недобре развитата медицинска структура, която е в такова окаяно състояние, че няма как да се подобри в близките 10 години, несъвършената нормативна база, недобре развитата донорска мрежа,липсата на високо квалифицирани клинични психолози в лечебни заведения, с цел извършване на кризисни интервенции при близките на потенциалния донор и при рецепиентите, крайно незадоволителното ниво на информираност на населението липсата на дебат сред обществото за проблемите на трансплантацията и др.
Трябва като общество да осъзнаем, че има хора, за които единственият път към живота са сърдечните и чернодробните трансплантации, а пътят за излизане от хемодиализните центрове - трансплантацията на бъбрек.
В Норвегия например над 59-52% от пациентите се трансплантират веднага т. е. не им се прави диализа.
В хода на дискусията стана ясно, че в страната продължително, дълготрайно проследване/наблюдение на трансплантираните, и след 1-та година, не е регламентирано. Нямат лекуващ лекар, а прегледите се извършват в отделенията за амбулаторно наблюдение от работещите на смяна лекари.
Стана ясно още, че у нас не могат да бъдат извършвани трансплантации на панкреас, тънки черва и бял дроб.
Участващите във форума водещи лекари в областта трансплантологията бяха единодушни, че трябва да бъде убедено обществото, че има състояние на мозъчна смърт и част от хората с диагностицирана мозъчна смърт са подходящи за донори.
Те заявиха, че е необходимо своевременно да се регистрират потенциалните донори, да се подобри кондиционирането им и да се популяризира донорството, защото на практика у нас има условия трансплантациите да са с поне с 50% повече.
В тази връзка призоваха за широк дебат в обществото и подчертаха, че само с общи усилия този изключително голям проблем с донорството може да бъде разрешен, за да достигнем нормалните европейски показатели поне 5-9 донора на 1 млн. души и труда на лекарите от експлантационните и трансплантционните екипи, при които от изключителна важност е добрата колаборация, да е оценен по достойнство.
И както е казал един голям политик „Човек може да постигне всичко, стига да не се интересува кой ще обере овациите. „
И като по традиция, най-вече в последно време, и това събитието не бе уважено от представители на МЗ и НЗОК, макар, че своевременно са били поканени за участие в него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар