Проучване на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) показва, че за около 8 000 онкоболни годишно в България липсва своевременно лечение. Седем преписки са образувани при тях за забавено лъчелечение и за липсващи средства за лъче- и химиотерапия. В хода на производството един от засегнатите хора е починал.
Броят на онкоболните у нас се увеличава.Около 3000 - 4000 са новозаболелите .годишно.
Проведените проучвания по преписките констатира, че Националният раков регистър, водещ статистиката с данни за онкоболните в страната, не е общодостъпен за данни, събрани след 2008 г., което означава че за последните три години няма достъпна актуална информация. Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, който ще участва като страна в преписките пред комисията, тази информация е достъпна за експертите и хората, които управляват здравеопазването, но проблемът е, че тези данни не се ползват за по-доброто лечение на онкоболните.По думите му онкоболните, които не получават своевременно лечение в България, може и да са повече от упоменатите, защото те се увеличават като брой, докато количествата на отпуснатите лекарства са почти едни и същи през годините .От което може да се направи изводът, че една все по-нарастваща част от болните са или оставени без лечение, или с много затруднен достъп до лечение", обясни Стойчо Кацаров.
КЗК констатира още, че оборудването със съвременни апарати за лъчелечение не е според препоръките за ЕС. Тя посочва, че броят на чакащите лечение онкоболни надхвърля няколкократно капацитета на апаратурата в страната. В страните с добре развито лъчелечение се счита за норма наличието на един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души население. В България към момента работят само 5 линейни ускорители за население от 7,35 милиона души, съобщават още от КЗД.
На 1 апарат за перкутанно лъчелечение (облъчване през кожата с гама или Х-лъчи) с високоенергийни източници като капацитет годишно се препоръчва лечението на 400-500 пациенти. На такъв апарат у нас се падат около 900 пациента
Служебно събраната от КЗД информация показва, че действащата методика за финансиране на лъчетерапията генерира сериозни загуби на лечебните заведения със съвременна лъчетерапевтична апаратура. Изчислено е, че себестойността на
един пациент при 20-дневен курс на лечение на линеен ускорител е около 4000 лв. Към настоящия момент НЗОК плаща по клинична пътека около 1900 лв., без да се отчита
продължителността на лечебния курс. Разликата до 4000 лв. се поема от съответната болница.
По предварителни изчисления един курс на лечение с нов методика ще струва около 10 000 лв., а клиничната пътека е същата - със същите 1900 лв. по нея, допълниха от КЗД. Цената на лечение с този метод в страните от ЕС варира, но никъде не е по-ниска от 16 000 евро и всичко се поема от държавата.
В страните с добре развито лъчелечение се счита за норма наличието на един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души население. В България работят 5 линейни ускорители за население от 7,35 милиона души.
Зачестилите оплаквания, отнасящи се до лечението на онкоболните, са знак за необходимост от цялостно привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище. Това заявиха от комисията и допълниха, че става въпрос и за животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия. Сигналите са и от пациенти, и от лекари-----
Стотици балони полетяха в небето над Варна във вторник като знак на съпричастност към проблемите на онкоболните и ранната диагностика на болестта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар