За първи път ще се покрива терапия за пациенти с атопичен дерматит и в България

От заболяването са засегнати 20% от децата и до 8% от възрастните. Очаква се Националната здравноосигурителна каса да започне реимбурсацията на лечение за среден до тежък атопичен дерматит

 

 

Според Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания /АПАЗ/ НЗОК е
обещала от пролетта на 2023 г. да заплаща терапията с малки молекули – JAK-инхибитори, но сега е ясно, че пациентите с атопичен дерматит /АД/ ще трябва да чакат по-дълго за скъпоструващото лечение. Въпреки отлагането, страдащите от тежки форми на заболяването може да започнат терапия веднага с един от регистрираните в България JAK-инхибитори, тъй като фармацевтичната компания го предоставя безплатно на пациентите. Това стана ясно на пациентска среща с водещи експерти на тема „Новости в контрола и лечението на атопичния дерматит”, проведена на 22 април в София. Специален гост на събитието бе певицата Тони, която изпълни свои песни в знак на съпричастност към хората с атопичен дерматит. Срещата бе организирана от АПАЗ и Портал на пациента с подкрепата на Българското дерматологично дружество /БДД/.

Доц. Жана Казанджиева, специалист дерматолог и венеролог УМБАЛ „Александровска“ и Клиника ЕвроДерма, сподели:

-Атопичният дерматит влезе във фокуса на общественото внимание и на медицината, тъй като значително нарасна броят на пациентите с това заболяване, а в клиничната практика навлязоха нови лечебни методи – биологични терапии и JAK-инхибитори /малки молекули/.  Терапията, която се очаква в България намалява активността на ензим в тялото, наречен JAK и така спомага за намаляване на възпалението. Обикновено ефектът настъпва в рамките на няколко седмици и се наблюдава значително облекчаване на сърбежа и изчезване на екземните прояви по кожата.

По думите и над 100 проучвания потвърждават, че АД се превръща в световен проблем, тъй като засяга средно 20% от децата и 5 до 8% от възрастните. През 70-те години у нас с това заболяване са 2% от децата, а днес те надхвърлят 20%.

„Нарасналата заболеваемост се обяснява с повсеместния стрес, със замърсения въздух и лошо качество на храната и водата, с тютюнопушене, използване на козметика с много алергени, голяма миграция и смяна на климатичните условия на живот“, обясни доц. Казанджиева. И обърна внимание, че АД е хронично рецидивиращо заболяване, което дори в леките си форми влошава силно качеството на живот на пациентите. Защото заболяването е съпроводено с болка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, движението и всякакви активности. Много от пациентите страдат от депресия и тревожност, допълни тя.

Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания Анета Драганова съобщи резултатите от дълбочинно проучване за проблемите на пациенти с атопичен дерматит, проведено през февруари - март 2023 г. Тя подчерта, че много от пациентите не са посещавали дерматолози от 1 до 3 години, тъй като лекарите няма какво ново да им предложат за облекчаване на състоянието. Тя заяви, че надежда за пациентите са новите системни терапии. А дерматолозите вече са изготвили критериите за започване на системна терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсира

от НЗОК. Това е трябвало вече да започне, но от здравната касаоще се бавят по неясни за тях причини, обясни Драганова.

На проблемите със съня и тежките му последици обърна внимание неврологът д-р Нейко Нейков, специалист по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

От изнесените от него данни стана ясно, че между 47 и 70% от децата с АД страдат от нарушения на съня, а от същия проблем са засегнати 33 до 80% от възрастните пациенти. При тях преобладава бързовълновият сън, който не е възстановителен. От нарушения на съня страдат също 54 до 86% от родителите, които се грижат за деца с атопичен дерматит. Това води до проблеми в семейните отношения, родителска тревожност и депресивни състояния основно при майките, съобщи неврологът. Той предупреди също, че използването на антихистамини от възрастните пациенти увеличава с 30% риска от деменция. 

Митовете за храненето при атопичен дерматит разгледа доц. Теодора Ханджиева-Дърленска д.м., специалист по хранене и диететика, фармакология и токсикология.

По думите и абсолютен мит е препоръката да се премахнат от менюто най-честите алергенни храни – яйца, мляко, соя, глутен, ядки, риба, фъстъци, тъй като това няма да подобри състоянието на хората с АД. Трябва да има доказана хранителна алергия и само тогава пациентите да елиминират храната алерген за една до две години, след което отново да я въведат. Хранителна алергия може да се установи чрез провокационен тест с прием на алергизиращата храна и чрез изследване на Имуноглобулин Е /IgE/ в кръвта. Изследването на IgG е псевдотест, който не доказва хранителна енергия, обясни тя.

„Доказано е с проучвания, че за превенция на атопичен дерматит при деца с генетична обремененост в семейството може да се прави чрез ексклузивно кърмене на новородените до четвъртия месец“, категорична бе доц. Дърленска.