СТОП на астмата!

Астмата е най-често срещаното хронично заболяване в детска възраст. Тя не може да бъде излекувана, но може да бъде контролирана

Във връзка с предстоящата информационна кампания „СТОП на астмата!“, която ще се проведе съвместно от Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ „Александровска“, Асоциацията на българите, боледуващи от астма /АББА/, Българското дружество по белодробни болести /БДББ/, Българското дружество по алергология /БДА/ и с подкрепата на АстраЗенека и GlaxoSmithKline се проведе пресконференция.

Световният ден на астмата /7 май/ е ежегодно събитие, организирано от Глобалната инициатива за астма /GINA/ с цел подобряване на информираността на обществото за заболяването и грижите, полагани за пациентите. Мото на кампанията тази година е „СТОП на астмата!“ с фокус върху 4 важни клинични подхода при астмата: Симптоми, Тест, Оценка на резултата, Преоценка на терапията.

Доц. Мария Стаевска, началник клиника алергологията в УМБАЛ „Александровска“

съобщи, че у нас са диагностицирани само 50% от астматиците. Между 50 и 75% са с лека астма и въпреки новите терапии, заболяването може да бъде неконтролирано, тъй като пациентите с астма НЕ свързват симптомите си с лош контрол на заболяването. При 45% от тях астмата не е в контрол, но 84% от тези пациентите вярват, че заболяването им е добре контролирано, а 70% от тях не приемат астмата си за сериозна. 30 - 40% от всички астматични пристъпи в спешен център са при пациенти, диагностицирани с лека астма. Типичните за заболяването симптоми /задух, продължителна кашлица, хриптене, ограничена физическа активност/ не трябва да бъдат пренебрегвани. Заедно с изследването на белодробната функция /спирометрия/ те са триъгълен камък в ранната диагностика на бронхиалната астма. Прилагането на облекчаващ симптомите медикамент, преди да е поставена диагноза астма от специалист и да е оценена тежестта на астмата, е напълно погрешно и означава все едно да се лекува пневмония само с препарат за кашлица, тъй като те водят до бронходилатация без ефект върху възпалението. При недобро лечение астмата става хронична с крайни изменения в дихателните пътища.

От думите и стана ясно, че 10% от астматиците имат тежка астма. Тя се свързва с чести пристъпи и повишен риск за смърт, а лечението със системни кортикостероиди увеличава  още повече този риск и води до допълнителни заболявания. Алтернатива за пациентите с тежка неконтролирана астма е съвременното биологично лечение, което подобрява контрола на болестта като намалява значимо системната употреба на кортикостероиди, изострянията на заболяването и хоспитализациите. Освен това ограничава загубата на трудоспособност и преждевременната смърт на болните.

Доц. Стаевска акцентира, че от 10 години Клиниката по клинична алергология е един от най-активните експертни центрове за тежка астма, в която се лекуват ~ 150 човека /с тежка астма/ годишно.

Председателят на Българското дружество по белодробни болести и началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив, доц. Владимир Ходжев отбеляза, че всички пациенти с астма използващи >2 инхалатора с кратко действащ облекчаващ медикамент за година трябва да бъдат изпратени за преглед на терапевтичния план при специалист, независимо от тежестта на астмата. Използването на кратко действащ облекчаващ медикамент маскира заболяването, не контролира възпалението, поставя астматиците в риск от животозастрашаващи астматични пристъпи и повишава риска за смърт. Той подчерта необходимостта от програми за намаляване честота на астмата, насочени към намаляване замърсяването на въздуха, стриктен контрол на тютюнопушенето, здравословно хранене и намаляване употребата на антибиотици особено в ранна детска възраст, раждане със секцио само по медицински показания.

Диана Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма /АББА/ обяви началото на Национална пациентска кампания „Белодробно здраве във всички политики“, която ще обхване градовете София, Пловдив, Плевен, Русе, Варна и Бургас, и ще продължи 5 месеца до 25 септември, когато е Световния ден на спирометрията.

Тя посочи, че кампанията е първата с такъв мащаб в страната и цели да информира обществеността за социалната значимост на заболяванията на белия дроб и да позволи на хората по места да направят изследване на белите дробове.

-Стартираме с дни на отворените врати в Клиниката по алергология на Александровска болница. В периода 20-23 май вкл. от 13 до 15ч. специалисти от клиниката ще правят безплатно спирометрии /измерване на дихателни обеми с електронен спирограф/ на граждани, които имат интерес. Подробна информация за кампанията за останалите градове ще бъде налични на страницата на АББА, след съгласуване с двете научни дружества, съобщи Хаджиангелова.

Най-успешният български плувец Петър Стойчев подкрепи кампанията „Стоп на астмата!“ и изрази мнение, че при добър контрол астмата не пречи на физическата активност. Той сподели, че и сред спортистите има много астматици, които  въпреки заболяването си, бележат значими успехи в кариерите си и имат пълноценен и активен живот с астма-заболяване, което не може да бъде излекувано, но може да бъде контролирано.
Събитието приключи със засаждане на дръвчета в парка на болницата в подкрепа на опазването на чистия въздух и околната среда, като важни фактори за превенцията на астмата и алергиите.

--------

Астмата продължава да бъде световен здравен проблем. До 2025 г. се очаква с астма да бъдат 400 млн. души. От астма ежегодно в света умират близо 350 хил. души.

45-50% от астматиците у нас и в света са с неконтролирана астма.