Родопските легенди оживяват в дървените скулптури на Велин Чаушев

Изкуството се ражда не само в културните центрове и големите градове, но и в най-дивните и отдалечените кътчета на Родината, възпети в стародавни легенди. Домът на Велин Чаушев, който е досами гръцката граница в сърцето на Родопите в близост до Златоград, се е превърнал в галерия на открито. Старцево – най-старото село в Златоградския район и най-голямото в област Смолян, е познато от тракийско и римско време. Тогава оттук минавал римски път, а сега преминава международното шосе Златоград – Термес, което обяснява различната култура и бит на жителите му. Така се разнесе славата на самоукия творец Велин Чаушев извън родното му място. Творецът привлече вниманието към себе си с нестандартните си творби в наивистично-авангарден стил, направени с няколко нареза на резачката, които поеха от  домашна му галерия към 20 български града.

-Какво те вдъхнови за първата дървена скулптура с резачка?

-Преди година и половина излязох да нарежа дърва за зимата. Докато чаках сина ми да дойде да ми помага, реших да си поиграя с дървото. Започнах да клъцкам оттук-оттам и се получи малка мечка, която в последствие подарих на приятел, който държи механа в село Старцево – едно от най-големите села в България. Той ме вдъхнови и ме помоли да му направя и един орел за заведението. Не бях сигурен дали мога, но реших да пробвам. На другия ден започнах и взе, че се получи. Е, не бе чак толкова добра скулптура, но като за дебют бе добра. Важното е, че разбрах, че мога да експериментирам с дървото и да създавам творби. И продължих…

-Преди този опит, знаеше ли, че съществува такъв тип изкуство, особено популярно в САЩ – направа на дървени фигури с резачка, карвинг?

-Не ,не съм и помислял, че мога да направя нещо от дърво.

 -Ти си самоук – самобитен автор. Какво те провокира да твориш?

-Обичам да търся различното, някаква загадка, която да кара човек да се чуди какво съм сътворил. Приятно ми е, когато от грубата дървена трупа виждам как се ражда фигура. Приятно ми е, като направя нещо красиво и като го погледна отстрани, ми харесва. Горд съм, че се е получило.

-Някой в рода ти или в региона твори ли дървени статуи?

-Майка ми и баща ми са 80-годишни отрудени родопчани. Никой не се занимава с изкуство в селото, но хората харесват творбите ми. Определени хора казват просто: „Страхотен си!“

Имам почитатели в много градовете по страната. Повече от 20 мои карвинг скулптури има в Калофер, Костинброд, София, Троян, Варна… Има една дама, която купи няколко творби наведнъж от мен, за да аранжира двора си. Непрекъснато идват непознати и разглеждат направеното от мен. Някои нямат пари да си купят, а много искат някоя дървена фигура и тогава им я подарявам. Важно е да радва и да краси нечий дом.

-Разкажи повече за себе си?

-Знаете, че Старцево е 
най-старото селище в региона и старите хора от Неделино и Златоград разказват, че през Българското средновековие старцевци са се преселили там. Иначе произлизам от борчески род - прадядо ми е бил хайдутин - Йордан Стоянов Чаушев. Аз се занимавам със строителство, отглеждам сина си и открай време обичам да майстора, да рисувам и да правя нещо сам.

-Как се раждат творбите ти?

-На момента, на един дъх. Излизам, вземам едно дърво, минава ми през главата някоя идея и запалвам резачката. Започвам и... „Каквото сабя покаже“, както казват хората.

-Къде се чувстваш най-щастлив?

-Моят дом е доста високо над селото. Сутрин, като стана, се любувам на изгрева на слънцето и пейзажът е изключително красив, като започне да огрява селото. Това ме прави наистина щастлив .

Виктория Милчева