Сдружение на общинските болници в България: Реформите задоволяват потребностите на реформиращите, а се плащат от реформираните

Декларацията е приета на общо събрание на Сдружение на общинските болници в България (СОББ)  и е във връзка с тревожните констатации, направени на събранието. Изпратена е до ЦЗПЗ, Министерството на здравеопазването, НЗОК, НСОРБ, БСК, Министерски съвет, СЧББ, БПФ.
Пълният текст гласи:
Благодарим на общините и на Сдружението на общините за усилията, довели до отпускане от Министерство на здравеопазването на средства за обслужване на отдалечените райони.
Благодарим на НЗОК за разбирането и усилията години наред чрез допълнителни указания и корекции в алгоритмите на клиничните пътеки да запази дейността на общинските болници.
Но всичко това не може повече да компенсира държавната политика в сферата на здравеопазване. Повече от 15 години под лозунга за реформи държавните институции развиха значителна дейност. Народното събрание създаде три закона, а след това публикува повече от 200 пъти над 3000 промени в тях. Министерският съвет и Министерство на здравеопазването приеха значително количество нормативни документи, с които доразвиха законодателната дейност. Конституционния съд подкрепя така приетите норми. Административна прокуратура също приема, че така създадената правна уредба съответства на Конституция и международни норми.
Разпоредбите в тях са такива, че се стига до следните парадокси:
- достъпна е болница, където и да се намира на земното кълбо
- дейността на лечебните заведения се определя с лимити без да е ясно как те са обвързани с медицински продукт или услуга с дефинирани характеристики
- нормално е няколко специалности, три области и десетина болнични лечебни заведения да консумират близо 50% от средствата за болнична помощ
- нормално е в други специалности лекарите застрашително да намаляват, а медицинските сестри в някои области да са под критичния минимум
- нормално е всяка година хиляди лекари и медицински специалисти да напускат България
- няма дискриминация за пациентите, които се разболяват след като е свършил лимита, живеят в области в които липсват дадени специалности, нямат средства да си купят медикаменти
За четвъртата власт пръстовият отпечатък беше основно събитие в здравеопазването за 2016 г.
Само че, зад всичко това съществува една все по-печална действителност. Последователните усилия за реформи изведоха Република България до първо място в Европа и второ място в света по смъртност. Всяка година, с медицински интервенции може да се предотврати смъртта на около двадесет хиляди човека. За последните 10 години повече от двадесет общински болници прекратиха своето съществуване. За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж.
Според СОББ във всичко това водещ е принципа: Реформите задоволяват потребностите на реформиращите, а се плащат от реформираните. Последователните ни усилия от години да предложим различно решение не дадоха дори частичен резултат.
С настъпването на 2017 г. се повиши минималната работна заплата на 460 лв. Цените на клиничните пътеки, чрез които се заплаща дейността на болниците са определени 2007 г. при минимална работна заплата 180 лв. и незначително коригирани през годините по неясен принцип. При тази ситуация повечето общински болници икономически не могат да оцелеят. За нови стотици хиляди български граждани достъпа до болнично здравеопазване ще стане практически невъзможен. Единствен изход е повишение цените на клиничните пътеки на принципна основа.
СОББ не може да приеме, че за нашата държава по-важно от живота и здравето на хората е да се купи изолация за 2 милиарда лева. Държавата конфискува подобна сума от НЗОК. Съгласно закона тези пари бяха събирани от хората и можеха да се използват само за тяхното здраве.
СОББ се обръща към всички граждани и институции на Република България да спрем всичко това, докато все още някои от настъпващите промени са обратими