Проф. Коста Костов, ръководител на Клиниката по белодробни болести във ВМА: В България се извършва геноцид спрямо пациентите с ИБФ, тъй като не се извършва белодробна трансплантация

В „географията на щастието” България е най-тъжното място в Европа

Идиопатичната белодробна фиброза (ИБФ) засяга най-често пушачите. Заболяването е по-често при мъжете - около 20 човека на 100 хил., отколкото при жените - 13 на 100 хил. души.  ИБФ се характеризира с незабележимо начало, бърза хронична еволюция, непредвидим и фатален ход. Етимологията и е все още неясна. Новопоявил се прогресивен задух, при най-малкото физическо усилие, суха кашлица и влажни хрипове в белия дроб са сред първите симптоми на заболяването. Но те понякога могат да бъдат и неспецифични – загуба на тегло, миалгии, артралгии. За това е необходима подробна професионална и експозиционна анамнеза. Обикновено се диагностицира между 40 и 80 годишна възраст. Най-голяма обаче е заболеваемостта в зряла възраст - между 65 и 79 години. Средната преживяемост е между 2-5 години, като леталния изход е в резултат на крайна дихателна недостатъчност.

Ще припомня, че през 2010 г. учени от Пенсилвания достигат до извода, че големината на дохода определя доволството от живота. И така в „географията на щастието” България е най-тъжното място в Европа.

Явно, българите не сме достатъчно щастливи, за да не сме пушачи. Начело сме в класацията – на 4-то място по тютюнопушене в света. Последни проучвания за страната сочат, че у нас жените пушачки се изравняват и даже задминават мъжете. Белият дроб на жената обаче е по-уязвим, защото е по-малък от този на мъжа. Предстои ракът на белия дроб при жените, които са пушачки да нараства в близко бъдеще.

Старото понятие за ИБФ е, че заболяването е генерализиран хронично възпаление, което лекувахме с противовъзпалителни – кортикостероидни медикаменти. Новата парадигма е, че ИБФ е болест причинена от повтарящи се тъканни увреждания на белия дроб, последвани от ненормален оздравителен отговор, което води до загуба на дихателна функция.

В Европа има около 80-100 хил. с това заболяване, което е в списъка на европейските редки болести.

Честотата на заболеваемост от ИБФ в ЕС и Северна Америка е 3-9 случая на 100 хил. население. У нас диагностицираните случаи са изключително малко – под 100. В действителност те са повече, поради трудното и често късно диагностициране. Ранната диагноза е затруднена, поради липсата на изявени симптоми. Тя  изисква опитен пулмолог – екипна  дейност и често налага биопсия. Повечето пациенти са със симптоми между 12 и 24 месеца преди откриването на диагнозата и прегледа при пулмолог. Искам да акцентирам, че най-важните диагностични тестове трябва да се извършват  само в УБ.

Надеждата за ранна диагноза са скриниращи програми за белодробен карцином при настоящи и бивши пушачи. Възможността да се открие рак на белия дроб в начален/ранен стадий обаче е сведена до нула. 16% от пациентите с ИБФ имат нормален рентгенов образ. Ето защо ранната компютърна томография на белия дроб е ключът към диагнозата.

ИБФ няма дефинитивно лечение, което да спре развитието на болестта. Но диагнозата трябва да се постави навреме и да се лекува с новите медикаменти, което отлага усложненията на заболяването във времето. Най –актуални са средствата, които повлияват фибротичния процес, както и възстановителните процеси. Лечението обаче трябва да стартира максимално рано. Надежда е новият антифибротичен медикамент, който пречи на разрастването на нефункционалната тъкан и запазва функциониращата нормална белодробна такава. Лечението струва около 2-3 хил. лв. месечно за пациент. У нас медикаментът не е в ПЛС за реимбурсиране от НЗОК и на един пациент с идиопатична белодробна фиброза му се дават само кортикостероиди при изострян. Все още е рано да се установи с колко може да се увеличи продължителността на живот с това лечение. Може би след 2-3 години ще имаме повече данни. Това, което знаем е, че тази терапия може да забави фаталния изход и да намали до някъде този паталогично-възпалителен процес.

В България се извършва геноцид спрямо пациентите с ИБФ, защото не се извършва белодробна трансплантация. Държавата не развива този терапевтичен метод. Няма политическа воля. Няма държавна личност, която да направи това, това, това, това, това – 5 неща...
Всеки здравен министър, който е изритван, означава, че е бил свестен и е искал да сложи някакъв ред в здравната ни система. Ние нямаме център за редки болести. Нямаме стандарт за диагностика и лечение на ИБФ. А липсата на холистичен подход (физическо, умствено, емоционално и духовно ниво) ограничава терапевтичните успехи и ние ставаме жертва на тази системна грешка.

На Чърчил принадлежат думите – обществото може да се оценява по това как то третира своите затворници.

У нас болните – те са затворниците...