От 1-ви април всички лекарства трябва да се изписват по международно непатентно наименование (INN), а не по търговско име. Да, ама не – наредбата се променя

и има договорен гратисен период за въвеждането й. Затова са се договорили експерти на Българския фармацевтичен съюз (БФС) и МЗ.

Изписването по INN ще позволява в аптеките да се извършва т. нар. генерично заместване на лекарствата с една и съща активна съставка, давайки свобода на фармацевтите да предлагат по-голям избор на пациентите.

По думите на проф. Илко Гетов, председател на БФС, от така изготвената наредба трябва да отпаднат т.нар. биологични, биотехнологични, биоподобни лекарства, заедно с лекарствата за трансплантирани пациенти и тези, които се използват за ревматоиден артрит и за други тежки хронично протичащи, включително редки заболявания. Друга група лекарства, които трябва да бъдат изключени, това са лекарствата с тесен терапевтичен спектър или тези, за които разликата между терапевтична и токсична доза е много малка. И последната група, за която настояват да бъде изключена, това са лекарствата, за които се използват устройства за приложение. Примерно, инхалаторните лекарства за астма, ХОББ, а включително в тази група спадат и инсулините.

Уточнението задължително трябва да бъде направено в проектонаредбата за достъпа до медицинска помощ на МЗ, за да се пресекат всякакви спекулации на тема "предписване и отпускане на лекарства. Така ще отпадне необходимостта да бъдат заменени 800-900 медикамента от общо 3000 в позитивния лекарствен списък", смятат от БФС.

Другото предложение на фармацевтичния съюз е генеричното заместване да се прилага също за частично платените от здравната каса медикаменти, а не само за покритите на 100%, както е записано в проектонаредбата. Промяната би могла да влезе в сила от 1 септември и да замени вече одобрения от правителството "ценови коридор", планиран за същата дата.

На този етап фармацевтите в страната работят с около 1 700 INN-а, а в аптеките се предлагат над 10 000 търговски марки и няма лекар, който да познава всичките търговски наименования.

Според статистиката България е единствената от четири европейски страни, заедно с Обединеното кралство, Австрия и Кипър, в които не дават реална възможност за генерично заместване от магистър-фармацевтите на предписани по търговско наименование лекарствени продукти, заплащани с публични средства.

В девет от държавите в общността (Исландия, Ирландия, Швеция, Финландия, Дания, Германия, Белгия, Испания и Португалия) е задължително генеричното заместване на ниво фармацевт, а в други седем (Литва, Латвия, Естония, Румъния, Франция, Португалия и Гърция) продуктите задължително се изписват по INN. В Норвегия пък, след включването на клинични фармацевти в процеса по изписване на медикаменти в болниците, разходите им за лекарства са намалели с цели 27 на сто.

Проф. Гетов подчерта, че използването на ресурсите на магистър-фармацевтите ще намали значително лекарствената консумация, страничните ефекти на медикаментите и публичните разходи както на НЗОК, така и на отделния пациент. Защото в другите европейски държави магистър-фармацевтът е най-достъпното медицинско лице, което – със своята квалификация – допринася много за по-доброто обществено здравеопазване.

-Прогенеричната лекарствена политика е утвърдена в държавите членки на ЕС, като средство за стимулиране на пускането на пазара на нови продукти, намаляване на публичните разходи за лекарствена терапия и по-доброто им управление. България е една от четирите държави членки на ЕС, заяви той на специална пресконференция.

-Магистър-фармацевтите са равнопоставено медицинско съсловие наравно с лекарите и други медицински специалисти. Всички опасения и коментари относно тяхната професионална компетентност при генеричното заместване на лекарства е несъстоятелна и плод на други мотиви", смятат от БФС.

-Не ходите в аптека, където ви дават нещо, без да ви питат. Това е магазин за хапчета. Отидете там, където ви задават въпроси, защото е важно за вашето здраве. На такива места персоналът е специално обучен и носи своята отговорност за отпуснатото лечение", призоваха от Националната аптечна камара (НАК).

Според магистър-фармацевт Антон Вълев, председател на НАК, у нас трябва да се върне „правилната практика от миналото изборът между о-скъпо и по-евтино лекарство да принадлежи на пациента, а не на лекаря".

Той бе категоричен, че по този начин не се омаловажава значението на лекарската професия, тъй като лекарите са единствените специалисти, обучени да поставят диагнози – а без диагноза лечението е невъзможно.

Снимка: youtube.com