Ставките, приложени върху 4 групи храни и напитки, които не
са от първа необходимост, са
взаимствани от доказано работещия модел на Унгария.
Но при безалкохолните напитки, които имат високо потребление в България, и
трансмазнините ставките у нас ще са по-високи.
С близо 80% се очаква да поскъпнат имитиращите млечни
продукти, в които се влагат най-много трансмазнини. Данъкът върху килограм
маргарин ще доведе до 58% поскъпване на продукта, а при тестените изделия с
трансмазнини като готови закуски, бутер тесто оскъпяването ще е с 44%. С близо
31% ще поскъпнат газираните напитки.
При сандвичите и пържените картофки поскъпването ще е със
17%, а при сосовете, и кетчупът - с 16%. Данъкът върху снаксовете и енергийните
напитки ще е с 15%, а върху бисквитите със завишено съдържание на захар, или с
трансгенни киселини - 12%. Бульоните и супите поскъпват с 10%, сладоледът с 7%
и с 3% шоколадовите изделия.
Ако продуктът съдържа повече от една нездравословна
съставка, ставките се сумират. Така напр.бисквитите ще бъдат обложени с данък
по три показателя. Първо – заради съдържание на сол над 1 грам на 100 грама
продукт. Второ – заради съдържание на захар над 25 грама захар на 100 грама
продукт. Третата причина за облагане с данък „вредни храни“ е съдържанието на
хидрорафинирано растително масло. Така ставката, събрана от трите вида данък с
допълнителен данък ДДС, прави общо допълнителна ставка върху тези бисквити.
Здравният министър д-р Петър Москов подчерта, че промените
са наложителни, тъй като страната ни е на водещи места в Европа по смъртност и
затлъстяване.
Според изследвания приемът на хидрогенираното растително
масло увеличава риска от сърдечносъдови болести с 23%. Продължителният прием на
продукти като маргарини крие риск от затлъстяване, инсулинова резистентност,
депресия, болест на Алцхаймер и др. Трансмазнините увеличават също така и риска
от рак на гърдата, простатата и диабет. Доклад на СЗО показва пък, че високата
консумация на сол, която се съдържа в чипсовете, соевия сос и сухите супи, е
причина за 62% от мозъчно-съдовите болести и за 49% от исхемичните болести на
сърцето. Приемът на големи количества енергийни напитки при подрастващите пък
повлиява категорично костната минарлизация и растежа. В ЕС сме на второ място след
Холандия по консумация на енергийни напитки от деца. 9% от момчетата между 14 и
18 години пият повече от една дневно, показва международно проучване.
Енергийните напитки съдържат около 80 мг кофеин. В една
кутийка от 500 мл захарта е цели 54 грама, което се равнява на 13 лъжици захар.
Тауринът, който се съдържа в подобни напитки, пък е аминокиселина, която е
краен метаболитен продукт на сярата. Всичко това води до наднормено тегло,
инсулинова резистентност, ниска костна плътност. Българските деца са на 5-о
място по затлъстяване сред връстниците си в Евросъюза. 19% от учениците в
страната са със свръхтегло. Още до 2-годишна възраст 61% от бебетата вече са
опитвали захарни изделия, 22% са пробвали и безалкохолно, а при 3-4-годишните
77% са консумирали захарни продукти. При учениците от 7 до 18 г. употребата на
захарни и сладкарски изделия пък достига между 88% и 95%.
Снимка: sxc.hu
Няма коментари:
Публикуване на коментар