„Капка кръв за вампира“ – историческо фентъзи, в което се оглежда и нашето настояще

Провокацията е доброномерена, свързана е с археологическата находка, открита преди време в Созопол

  

Писателката Галина Златарева е позната на читателите най-вече с историческия си роман „Медальонът”, посветен на Бенковски и Априлското въстание, но включващ и паралелен съвременен криминално-политически сюжет. В новата си книга „Капка кръв за вампира” авторката се връща няколко столетия по-назад – към времето, когато османските турци нахлуват на Балканите и започват да ги завладяват. И в този исторически роман, създаден върху напълно достоверни събития и личности, също има две сюжетни линии. И историческият и съвременният, са органично свързани с фентъзи приключението на един от героите. Той е студент по промишлен дизайн, който поради случаен технологичен инцидент се пренася в средата на XIV и началото на XV век. Тове е времето, когато да се говори за вампири не е никак странно и хората напълно вярват в тях. Доказва го и намереният скелет в Созопол, който като археологическа находка дава повода за написването на романа.

Бъдещият дизайнер, напълно изненадан, се озозава в епоха, за която има само най-обща представа от часовете си по история. Попаднал в нея, съвсем неподготвен, той трябва не само да оцелее, но и да реши дали да се намесва с познанията си в случващото около него. Младият българин става неволен свидетел на османското нахлуване и докато наблюдава как завладяват земята и ограбват народа му, събитията едно сред друго нахлуват в личния му свят и това става все по-бързо, отколкото може да реагира.

Романът може да бъде възприет като забавно лятно четиво, като интересно историческо фентъзи, но може да ни накара да се замислим над неща от битието, които нямат нищо общо с всекидневния ни бит.

Като четиво тази книга е и полезна – опреснява ни и ни обогатява познанията за българската и европейската история от този период. И докато студентът по промишлен дизайн търси начин да се върне отново във времето, в което е роден, и да се спаси живота си, читателят разбира, че се е върнал към националното ни минало, в което се оглеждат и част от проблемите на нашето настояще.

Eто и оценката на историка проф.Пламен Павлов, който е и научен консултант на изданието: „Това е необикновен роман. Може тази оценка да ви стори доста банална, но е напълно вярна. Провокацията в тази „Капката кръв за вампира“ е доброномерена, свързана с археологическата находка, открита преди време в Созопол. Като историк твърдя, че книгата е написана изключително прецизно. Гарантирам, че всички исторически събития са добре и вярно пресъздадени, което е присъщо за Златарева, за нейната работоспособност, но и като осъзната отговорност пред читателите. Такива творби са много необходими, защото познаваме своята история чрез литературата. Без Вазов, например, щяхме да знаем, че е имало битка на Шипка, но нямаше да имаме това емоционално отношение към нея. Романът дава алтернативен литературен разказ за онова, което е установено от историците. Освен това Златарева обживява редица образи като този на патриарх Евтимий, реабилитира цар Иван Шишман – достоен български владетел, на който и до сега не се гледа с добро око. 

Романът не е само за България, той много сериозно се вглежда в хоризонтите пред средновековна Европа. Ще прочетете и истината за Македония като българска земя, но тази истина е поднесена съвсем ненатрапчиво и дори мимоходом в потока на събитията. Историческата достоверност на романа не е единственото му качество. В чисто художествен план той не може да бъде откъснат от съвременността. В него има паралелен съвремен сюжет. А в тяхното фантазно преплитане прозира силен, бих казал, дързък по  булгаковски дух. Той е много силен заради активното втурване на един съвременен човек в средновековието. Усещането е драматично и за това е виновна самата сложност на епохата, която в недостатъчнастепен е проучена от историците и изследванията са пълни с хипопетичност и неустановени факти. И за съжаление я има и горчивата истина, че Европа не помага на изтока в този толкова тежък период. Образите от тази епоха в романа са много пълнокръвни и много убедителни. Не се съмнявам в успеха му сред читателите и съм щастлив, че се появява такава книга. В романа има дълбок оптимизъм в това, че и след най-голямата трагедия можем да се спасим.“