Здравната система няма средствата и капацитетът да се изправи пред демографските предизвикателства
Икономически е доказано, че заложените преди години политики в здравеопазването, не работят. Моделът на разпределение на средствата е твърде хаотичен, те нерационално и неефективно се разходват. Държавата постепенно се отдръпва от здравния сектор. Множество лобистки интереси на различни нива спират промените в него, често без обективни доказателства, каза проф. Петко Салчев, който представи "Годишен доклад за икономическото развитие и политики в България за 2013 г.: оценки и очаквания" с акцент върху „Политики в здравеопазването – икономически анализ и оценки” на Института за икономически изследвания при БАН.
Според него „системата на здравеопазването е твърде еклектична,
в момента е в "стабилизирана криза и системен хаос", и е като нареден
пъзел, в който обаче местата на парчетата са объркани и те не пасват помежду
си”.
Той подчерта, че държавата все повече се оттегля от функциите
си в здравеопазването, включително по отношение на промоцията и превенцията на
здравето, като прехвърля своите отговорности на национализираната НЗОК - единствената
осигурителна институция в света, която няма назначен актюер. А МЗ в последно
време е министерство на болестта – занимават се само с болести.
Данните от доклада сочат, че в страната се запазва трайна
тенденция към намаляване и застаряване на населението, но здравната ни система
и обществото не са готови да посрещнат тези предизвикателства. Само за
последните две години с 20 000 души е намаляла раждаемостта в страната. На фона
на увеличаващата се смъртност обаче расте броят на болниците (драстично се
разминаваме с ЕС по този показател и сме една от страните с най-голям брой
болници в ЕС) и болничните легла и тази тенденция ще се запази през следващите
години. До момента 364 са лечебните заведения на територията на страната за
болнична помощ, от които 104, или 1/3, са частни. В същото време обаче
намаляват средствата за хоспитализиране, леглата за дългосрочна грижа за
възрастни и за хора със специфични нужди, леглата за продължителна грижа и
рехабилитация, което е проблем при увеличаващото се възрастно население. Съотношението
публични-частни разходи за здравеопазване се променят в посока непрекъснато
покачване на частните разходи, които достигат 48-49%, през последните години.
Същевременно ниските доходи поставят пречка пред достъпа на гражданите до
здравни услуги. Това е един от основните изводи в доклада. В следващите десет
години здравната система ще е подложена на все по-голям натиск заради
застаряването и заболеваемостта на населението, за което не сме подготвени и са
необходимите промени, е друг извод от него.
Проф. Салчев заяви, че единствените регламентирани плащания
в сектора трябва да бъдат тези от здравни вноски, защото „не може с различни
наредби да се регламентират други видове плащания, различни от тези в закона,
като избор на екип, за преглед, за битови условия и т.н”. Обясни, че липсата на
иновации в сектора, неосигуряването на нужните по количество и качество услуги
в доболничната помощ, намаляването на квалифицираните медицински кадри, съчетано
с отдръпване от професията, създава регионални диспропорции, а след години ще
отвори и огромен дефицит. За възстановяване на нарушената система на
специализация ще са необходими от 5 до 7 години, прогнозира анализаторът на
данните в доклада.
Ситуацията ще се влошава, докато липсват реални проучвания
на състоянието на здравната система и на населението, докато доболничната помощ
не стане по-ефективна, докато не се изясни моделът на здравеопазване у нас,
който продължава да е под въпрос, докато публично-частното партньорство не се
възприеме като възможно решение на част от проблемите и докато продължават да
се обслужват лобистките интереси на фармацевти, съсловни и пациентски
организации, обобщи проф. Салчев.
По думите му ние сме единствената държава в ЕС, в която
пациентите плащат повече от половината от цената за лекарства т.е. разходите за
тях и медицинските изделия са много високи.
От общите разходи на здравния пазар държавните средства са
по-малко от 40%. А директно плащаните от джоба на пациента представляват повече
от 70% от разходите за здравеопазване на домакинствата.. Годишно НЗОК отделя
едва 42 лв. за домашно лечение на един пациент, при средна стойност за Европа
193 евро. Профилактиката и превенцията на здравето са записани в закона за
здравето и са дейности на държавата, но данните сочат постоянно намаляване на
средствата за тях - от 7,67% от общите разходи за здраве през 2010 г. се очаква
те да стигнат 4,62% през 2014 г., отчита доклада.
Според проф. Салчев законодателната рамка на здравеопазването
у нас е твърде усложнена и непрекъснато се променя, често без обективни
доказателства, а системата на здравеопазването гледа само себе си, гледа вътре
в себе си, а не към пациента, което е основна пречка. Като друг проблем на
системата той посочи фактът, че държавата не знае какъв е реално броят на
здравно неосигурените лица. По доклад на директора на НАП отпреди близо 3
месеца те се движат между 450 000 до 1.4 млн. според огласеното от различни
доклади, медии и т.н.. Неговото категорично мнение бе, че ако здравно
неосигурените започнат да се осигуряват, би могло цената на здравните вноски да
падне.
В доклада се препоръчва общопрактикуващите лекари да бъдат
освободени от натиска на регулативните стандарти, създаване на стимули вкл. и
икономически за работещите в отдалечените райони. А там, където няма желаещи
лекари да започнат работа като общопрактикуващи или специалисти за доболничната
помощ, болниците да сключват договори с НЗОК и за обслужване на хората с техни
медици.
В него се препоръчва още да се въведе Национална и
Регионална здравна карта, която да отчита потребностите на населението, да се
оптимизира специализацията на младите лекари, да се извърши обстоен
икономически анализ на спешната помощ, болниците да работят по
диагностично-свързани групи, а не по клинични пътеки и др.
Предлага се още и промяна във финансирането на болничната
помощ, като се премине от клинични пътеки към диагностично свързани групи,
"за да не се търси подходяща пътека за пациента, а подходящо лечение за
него".
„В повечето случаи проблемите са известни, решенията също,
въпросът опира до желание и воля да ги приложиш”, коментира в заключение проф.
Салчев.
--------
Ø
През 2000 г. домакинствата са заделяли 3,6% от
бюджета си за здраве, а през 2011 г. - 5,6%;
Ø
през 2008-а домакинствата в останалите страни от
Европейския съюз са отделяли 16,6% от доходите си за здраве, а у нас за това са
отивали - 40,4%;
Ø
През 2009
г. съотношението съответно е 16,4 % спрямо 43,4% у нас, а през 2010-а то е 16,6%
към 44,2%;
Ø
Средният разход за здраве на едно домакинство
през 2011 г. е 497 лв., а средният разход на човек е 196 лева. Докато средното
за ЕС доплащане за прегледи и лечения през годините от началото на века досега
е стабилно - между 16 и 17%;
Ø
През 2002 г. с лични средства сме покривали 38% от
медицинските разходи. През 2012 г. плащаме сами 45% от лечението си, а
прогнозата за 2014 г. е процента да достигне 48.
Няма коментари:
Публикуване на коментар