Защо не е редно
правителството да подпомага с пари от бюджета задлъжнели държавни и общински
болници
В параграфите на преходните и заключителни
разпоредби на Закона за държавния бюджет често са заровени потенциални подаръци за някой
сектор с парите на данъкоплатците. Някои от тях са традиционни - като плащането
на дълговете на болниците. Те са толкова известни, че всеки би се учудил дали
наистина през последните три години държавните болници не са получавали пари от
бюджета, за да покрият натрупаните дългове в края на годината. Не са. Вероятно
защото не е имало излишък или защото управляващите са решили да не стимулират
лошото управление на държавните болници с парите на данъкоплатците.
През тази година, в
навечерието на парламентарните избори обаче покриването на дълговете на
държавни и общински болници се завръща с пълна сила и за разлика отпреди вече е
параграф от държавния бюджет, с който без никакви дискусии се променят няколко
текста в закона за лечебните заведения. Така здравният министър ще има право да
субсидира задлъжнели болници, да им купува апаратура и с тях да увеличава
капитала им, и вероятно през тази година това ще се случи. За улеснение е
записано, че разпоредбите на Търговския закон за увеличаване на капитала на
търговското дружество не важат в такива случаи и е достатъчно Министерството на
здравеопазването само да обяви в търговския регистър размера на увеличения
капитал.
Така се отваря
вратата за избирателно решаване на проблемите на някои от болниците, които
вероятно ще решат казуси като този на фалиралата болница в Девин, защото е в
смесен район и идват избори, или пък на някоя по-проблемна клиника.
В допълнение счетоводната гимнастика е и за още една
елегантна злоупотреба – тя позволява министерството да запише като увеличение
на капитала апаратурата, купена с евросредства, което пък ще бъде в нарушение
на правилата на Европейската комисия, отбелязват в писмо до комисията от
Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Както и да изглеждат предизборните параграфи в бюджета, те
са грешно лечение – четири години няма реформи, болни хора просят пари за
операции всеки ден, а най-накрая се оказва, че всички, които и без това не
получават качествена медицинска услуга, дължат здравни вноски, данъци и
вероятно субсидия за някоя зле управлявана болница.
Загубени в дългове
По форма на
собственост болниците в България са няколко вида - държавни (университетските и
част от многопрофилните и специализирани болници), със смесено участие на
държавата и общините (повечето големи областни болници), общински и частни.
Общите задължения на държавните и общинските болници се оценяват на около 360
млн. лв. Най-спешните, заради които болницата може да осъмне с блокирани
сметки, изпълнителни листове и искания за фалит от кредиторите, което се и
случва на част от клиниките, са просрочените задължения. Към края на месец ноември
те са 85 млн. лв. От здравното министерство отбелязват в справка за
"Капитал", че в сравнение с предишния месец просрочените задължения
на държавните болници са спаднали от 55 млн. на
52.7 млн., а тези на общинските болници - от 33 млн. лв. са станали 32.3
млн. лв.
Клиниките дължат тези средства на основните си доставчици,
като част от задълженията не са плащани три и повече години. От своя страна
фирмите снабдители теглят кредити, за да финансират дългото чакане на пари от
клиниките, и това затруднява дейността им.
В новосъздадения член 100 на закона за лечебните заведения и
алинеите към него се предвижда бюджетът да предоставя средства за покриване на
задълженията им и капиталът на лечебното заведение да се увеличи със стойността
им, като държавата записва нови дялове или акции. Увеличението има двойна
спасителна цел – от една страна, позволява болницата да функционира нормално.
От друга – при някои клиники активите са по малко от задълженията към
доставчици и на практика част от болниците биха станали собственост на
кредиторите си или във фактически фалит. Като цяло искове за принудително
събиране или дела за несъстоятелност на болници се водят изключително рядко –
първо, ясно е, че болниците като цяло нямат средства, и второ, фирмите
доставчици работят на конкурентен пазар и рискуват да загубят един голям, макар
и рядко плащащ клиент.
Така държавата просто се опитва да надуе капитала им, като
при това заобикаля търговския закон, вероятно с цел при нужда да може да
действа по-експедитивно и да не се повтарят случки като тази в Девин.
Забранено за отличници
През миналата седмица здравният министър откри обновената
със собствени средства реанимация на университетската болница "Св.
Анна" (бившата Окръжна) в София. През последните три години клиниката е инвестирала
сама 3.5 млн. лв. в ремонти, обновяване и покупка на апаратура. Болницата е
собственост на държавата и на 22 общини в София и София-област, като нито един
от собствениците не я е субсидирал и въпреки това работи на печалба. Едва през
тази ще получи пари за ъпгрейд на апаратура. "Св.Анна" няма да получи
субсидия за награда, че работи на печалба и 1200-те й души персонал се грижат
за тежки случаи от столицата и областта.
"Гордиевият възел с дълговете трябва да се разсече по
някакъв начин, а не да се прехвърлят от година в година през последното
десетилетие. Това трябва да го реши собственикът на лечебното заведение. Освен
нас има и други болници, които доказват, че въпреки кризата и нереално
определените цени на клиничните пътеки (начинът, по който плаща здравната каса)
работят добре", коментира д-р Димитър Димитров, изпълнителен директор на
"Св. Анна" и председател на Асоциацията на работодателите в
здравеопазването, която обединява държавните болници. Той веднага посочва
пример за това как се трупат дългове – цените, които плаща здравната каса, не
кореспондират с живия живот – над 40% от разходите на болницата са за парно,
ток, а те не са остойностени в пътеките, които и без това не отразяват реалната
стойност на лечението, а само събраните средства от здравни вноски.
На практика и държавните, и общинските, и частните клиники
получават основните си приходи от здравната каса и съвсем минимална част – от
такси от пациентите и отдаване под наем на площи и кабинети на територията на
лечебното заведение.
Кой ще бъде
субсидиран
Пациентските организации смятат, че това, да се плащат
непрозрачно субсидии, е поредното унизително задължение за болните.
"Собствениците
на болници трябва да намерят решение на въпроса с дълговете, но не по този
начин – трябва да направят публични оздравителни програми, там, където има как
– да подпомогнат болниците си. Видно има клиники, които работят добре, и
такива, които не се справят. Задължения за милиони левове означават, че
собствеността не се контролира или не се управлява добре. Не знам защо не се
проверява на какво точно се дължат тези дългове", коментира д-р Цветан
Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. Според него е абсолютно
неправомерно, след като резервът за здравна реформа от 2 млрд. лв. стана част
от фискалния резерв, в момента точно от фиска да се спонсорират няколко болници
за безстопанствено поведение, вследствие на което имат огромни дългове.
"Независимо дали
са частни, държавни или общински, болниците вършат една и съща
обществено-полезна дейност – предоставят медицинска помощ на здравноосигурени
лица. Сега се създава предимство за едни лечебни заведения по критерий форма на
собственост. Държавните и общински болници ще получат пари, не защото лекуват
повече болни или го правят по-добре. Такъв критерий в закона не е записан. Те
ще ги получат, заради формата на собственост, дори и да лекуват по-малко болни
и с по-лошо качество", коментира д-р Стойчо Кацаров.
Според собственици на частни болници, които
"Капитал" потърси, в случая, както и преди, става въпрос за директна
държавна помощ. До момента обаче частните болници не са завеждали дела за
дискриминация или антиконкурентни предимства срещу държавните. Причината е
проста – нормативната уредба се пише от държавата, контролът върху услуги и
работата на болниците се осъществява също от нея; здравната каса, която плаща,
е държавна и в същото време държавата е най-големият собственик на лечебни
заведения и пряк конкурент на частните клиники. Те са в пълна зависимост от нея
и това е причината да се опитват да не обръщат внимание на промените в закона.
Така остава просто да се следи на кого какви дългове ще бъдат опростени. Кой ще
плаща е ясно.
В.Капитал"
Няма коментари:
Публикуване на коментар