Под дъното

Най-сетне да наречем нещата с истинските им имена: 80% от българите живеят в лишения, 1/3 - в нищета. Не че не го знаехме и не че казаните на глас числа биха променили нещо в близкото бъдеще.

В това, че издръжката на живот нараства с всеки ден, няма изненада и това не е български патент. Българският патент е, че бедността заедно с безработицата нарастват неудържимо, а държавата не прави нищо, за да спре тази тенденция. Нещо повече - тя стимулира нарастването й. Доходите, които са и източник за "захранване" не само на осигурителната система и на данъчната, но и за ръста на икономиката, са замразени. А предизборното им увеличаване по никакъв начин не може да достигне ръста на цените.

Преди година-две, когато у нас минималната заплата бе 138 евро, в Босна и Херцеговина, които дори не са членове на ЕС, бе 164, а в Перу и Еквадор - 178 и 151 евро. Пак тогава някой бе пресметнал, че българинът плаща за ток, вода и смет 140-150 лв. месечно, за същите количества перуанецът харчи 73 лв.! 

Когато доходите на едно домакинство започнат да намаляват, първо се посяга на стандарта на живот - по-рядко дрехи и обувки, още по-рядко кино и театър, много по-рядко лекар и по-малко лекарства, по-рядко училище за децата. Опасността обаче и за индивида, и за следващите му поколения идва, когато той започне да съкращава разходите си за образование и най-вече за здравни грижи. Защото болният или недоученият човек не може да работи пълноценно, не може да създава достатъчно качествен и добре продаваем продукт, дори създава предпоставки за трудова злополука... Така мултиплицирана и в пространството, и във времето, бедността дава твърде горчиви плодове, даже не днес и утре, а дори и след 5-10 или 20 години.

Аида Ованес

В."Дума"