Филетата имитации
вървят с 30 на сто течност
Напомпаните с вода пилета трябва да изчезнат от пазара .
Месото от пернати родно производство трябва да съдържа не повече от 4,3
процента вода. Изискването срещу помпането на птичите мръвки с течни добавки за
увеличаване на обема им е заложено в наредба на земеделското министерство и
влиза в сила от 20 януари. С нея се слага край на стария спор какво купуваме в
магазините – месо или вода.
В момента е широкоразпространена практиката в месото да се
влагат т.нар. влагозадържащи агенти, растителни и животински протеини, които
увеличават теглото на продукта и задържат вода. Две класически технологии се
използват в момента при заготовката на пилешкото месо за пазара - тумблиране и
шприцоване. В първия случай месото се върти в барабани с палци и по този начин
се разкъсват мускулните влакна, а суровият продукт поема много течности. При
шприцоването в месото се вкарват големи игли, с които се инжектират солеви
разтвори и крайният резултат е същият.
Добавките, които специалистите наричат влагозадържащи
агенти, спомагат течностите да се задържат в месото, а купувачът е принуден да
плаща значително повече, отколкото е реалното тегло на месото.
Производителите твърдят, че по този начин мръвките стават
по-крехки, освен това може да им се добавят подправки, които правят пържолките
особено вкусни.
Новите правила обаче не важат за вносните пилешки продукти,
затова потребителите трябва да бъдат много внимателни в магазина.
Земеделският министър Мирослав Найденов се закани още през
миналата година да пресече практиката мръвките да се надуват със солеви
разтвори.
Няма нищо лошо в двата метода, те ще продължат да се използват
и в бъдеще, но няма да е позволено използването на съставки, които задържат
влагата, категорични са експертите от Агенцията по храните.
Наредбата, която вече е влязла в сила, дава на
производителите срок до 20 януари да се настроят към новите изисквания. След
това тяхната работа ще бъде строго контролирана за спазване на определените
норми.
С направените промени съдържанието на влага в пилешки
продукти, произведени у нас, не може да бъде повече от 5%. Филетата имитации
вървят с 30% „сос”. Другата важна промяна в наредбата е, че месните продукти ще
трябва да имат един подробен етикет, така че на купувача да му става ясно дали
си купува цяло пиле, птичи разфасовки, месни заготовки и продукти от птиче
месо, каза д-р Тасева зам.-шефка на агенцията по безопасност на храните. Целта
е както при млякото – да се различи истинският от имитиращия продукт.
Предстои Агенцията по храните да направи голяма кампания, за
да знаят купувачите какво избират.
Продуктите, внесени от други държави в общността или трети
страни, също трябва да са етикетирани според наредбата. На тях обаче не може да
се наложи строгото изискване за съдържанието на влага, защото страната ни
спазва нормите на свободната търговия. Потребителят сам трябва да внимава какво
слага в кошницата си, а всеки надпис за вода над 5% ще бъде категоричен знак,
че стоката е натъпкана с разтвор и не е българска.
Всеки като види съдържанието на течности, трябва да си
направи сметката колко ще плати за вода и колко за месо.
От промяната ще пострадат производителите, които са влагали
в месото вода.
Това по неофициална информация са половината производители
на пилешко у нас. Новата наредба спира практиката вода да се продава вместо
пилешко месо, категорични са от БАБХ.
Санкциите за нарушителите са предвидени по Закона за общата организация
на пазарите. При първо нарушение ще се дължат 10 000 лева, а при повторно 25
000 лева
--------
Всички храни от животински произход имат номер, който е
сложен в един овален знак. От него веднага става ясно в коя страна от
Европейския съюз е произведена дадена храна. Това е един от най-лесните начини
родните потребители да разберат дали месото, саламът или яйцата, които купуват
за семейството, са произведени у нас, при съседите в Гърция и Румъния или пък идват
от хиляди километри.
Европейският парламент има специално законодателство в
областта на етикетирането на храните. Той има за цел да защити здравето и
интересите на потребителите и те да имат информиран избор при покупката на
храните. Става задължително обявяването на енергийната стойност на продукта –
мазнини, въглехидрати, захари, протеини, сол и други важни съставки. Това е
особено важно за хората, които трябва да внимават за избора си заради
здравословното си състояние.
Увеличава се и размерът на буквите, предвидено е големината
им да бъде 1,2 мм. Необходимо е да се дава информация и за произхода на
суровините. Задължението важи за телешко, говеждо, козе и птиче месо, мед,
зехтин и зеленчуци. В момента тече период на оценка на въздействието върху европейските
консуматори, за да се уточни за кои храни е важно изписването на страната по
произход и при необходимост да се разшири регламентът.
При храните с ГМО е необходимо на 25% от опаковката с контрастиращ цвят
да е отбелязано, че продуктът съдържа модифицирани съставки. Когато ГМО е до
0,9%, то не се отразява на етикета. В новия закон за фуражите, който беше приет
преди Нова година, е въведено задължението заедно с партидата да вървят и
лабораторните изследвания и да се пази документацията 5 години, за да има
проследяване на продуктите.
Паулина Йоргова
В."Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар