Повишението на
доходите през 2013-а е символично
С поредния перфектно изигран класически етюд в полицейски
стил "добро-лошо ченге" премиерът Бойко Борисов отряза мераците на
финансовия министър Симеон Дянков ударно да вдигне на 8000 лв. заплатите на
министър-председателя, президента и председателя на Народното събрание. Така
президентът ще продължи да получава 4392 лв. за патетичните си новогодишни речи
на фона на Колорадските планини, а Борисов ще си остане със заплата от 3403
лв., които трудно ще покрият дори инвестициите му в ножички за рязане на ленти.
Цецка Цачева пък съвсем закономерно може да се появява на нови лобистки
протести за втора, трета или пета ски зона и лифтове в Банско.
В законопроекта на Дянков, замразен за след изборите, се
предвиждаше и парите на вицепремиерите да скочат до 6000 лв., така че
финансовият министър сигурно се чувства лично засегнат от решението на шефа си.
Както и останалите министри, началниците на комисии, кметовете и областните
управители, които все така ще се разписват в счетоводните ведомости срещу 2964
лв. месечно вместо срещу далеч по-привлекателните 4000 лева. Но както казва
Борисов: - "Да изчакаме да вдигнем всички доходи, пък после ще мислим за
тези на управляващите". Към това прозрение би следвало да се добави, че
все пак избори идат и електоратът, естествено, не бива да бъде дразнен.
Именно това накара и Дянков да пренебрегне нежеланието си и
да поотвори новогодишната торба с подаръци, от която изскочиха малките кесийки
с "големите" доходи. Ако прегледаме секторите с по-високи заплати
през 2013-а обаче, се оказва, че никой реално няма да бъде доволен от
символичните повишения, а по-голямата част от парите дори ще се върнат обратно
в държавата. Сигурното е, че 310-те лв., които вече получават най-ниско
платените работници, ще легнат главно върху плещите на бизнеса, осигуряващ на
минимална ставка над 90 хиляди души. По груба калкулация фирмите предимно от
задъхващия се малък и среден бизнес ще трябва да извадят за заплати с 21 млн.
лв. повече в сравнение с предишната година, без да броим повишените им разходи
за данъци и осигуровки. Служител, работещ за минимална заплата, ще струва на
шефа си около 365 лв. и поради тази причина немалък е шансът доста хора да
бъдат запратени към трудовата борса. След като си платят десятъка и осигуровките,
за най-ниско платените остават 243 лв., което си е само с два лева над
действащия праг на бедност.
Едни 6-7 млн. лв. повече ще се върнат обратно в
"касичката" на Дянков, който пък ще даде горе-долу толкова за
повишение на доходите на низшите чиновници в държавната йерархия. Заемащите
длъжности от експертно ниво 6 вече ще получават 340 лв. вместо 330 лв., а
по-ниско класираните на ниво 7 - 335 лв., или 15 лв. отгоре. От цялата операция
държавният бюджет ще излезе на нула или в най-лошия случай ще загуби жълти
стотинки. Тук е мястото да се вметне, че 10 или 15 лв. в повече едва ли ще
стимулират бюрократите да вършат по-съвестно работата си. А какво ли ще се
случи, ако правителствата на държавите от еврозоната въведат единна минимална
заплата, както неотдавна призова премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер?
Вероятно управляващите, които и да са те, със закон ще забранят приемането на
еврото в България за вечни времена. В противен случай гръцката криза ще ни се
види като пищна закуска край Акропола.
Едва ли и около 93-те хиляди учители, работещи в школа и
детски градини, греят от щастие, че кабинетът реши да сложи по някой лев отгоре
върху постните им заплати. Наредбата за учителските доходи обаче все още не е
готова. С нея се предвижда минималната основна заплата за младши учител да
нарасне с 50 лв. до кота 500 лева, старшите да получават поне 530 лв., а
главните - 580 лева. Даскалите получиха обещание от ресорния министър Сергей
Игнатов за допълнително от 8 до 13-процентно увеличение на всички заплати в сектора.
Но това ще стане по схемата, "ако се появят допълнителни пари в
държавата" до месец май. А всеизвестно е, че за Дянков излишни пари никога
не остават, освен ако някой над него не ги отпусне. В интерес на истината, дори
и в идеалния сценарий, предвиждащ средната заплата в сектора да стигне 788 лв.,
българските учители пак ще си останат най-зле платените в Европа и съсловието
ще продължи да застарява заради планираното бягство от образователната система
на повечето млади кадри.
В Нощта на музеите галеристите и музейните работници
излязоха на протести заради лошите условия на труд и унизителното заплащане и с
това си действие накараха кабинета да извади 6.5 млн. лв. за повишение на
доходите им. Новополучената средна работна заплата от 506 лв. със сигурност не
е предизвикала наплив от молби за работа в националните музеи и галерии, да не
говорим за регионалните и общинските учреждения, където възнаграждението не
надхвърля 500 лева. Хората там в болшинството си са с висше образование,
владеят езици и имат компютърна грамотност, затова спокойно могат да си намерят
далеч по-платена работа. Въпреки обещанията на управляващите липсват реформите
в сектора, носещ огромни приходи на държави, които знаят как да промотират
културното си наследство. У нас няма пари за реставрация и консервация на
експонатите, за поддръжка на изложбите... Същото може да се каже и за
служителите на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и
читалищата. Независимо от леко повишените заплати, те все още разчитат главно
на дарения, за да прекрачат в ХХI век като начин на работа.
Чиновниците на Агенцията за социално подпомагане ще
продължат да бродят немили-недраги по тъмните улици, съпровождани от глутници
гладни кучета. Поне утехата им е, че вече ще го правят за почти 500 лв. месечно
след 10-процентното повишение на заплатите им. Преди Нова година те апелираха
за 35% по-висок доход и бонуси два пъти в годината, но получиха трохички от
социалния министър Тотю Младенов и Дянков. Парадоксално, но заради високите
удръжки за голяма част от около 5-те хиляди социални работници все още е
по-изгодно да вземат минимална заплата или да напуснат работа за по-високо
обезщетение от бюрата по труда.
Министърът на финансите не пропусна да се похвали, че и
здравеопазването е посрещнало 2013-а с по-високи заплати, но единственото
реално увеличение в сектора ще са 15-те процента за кръвните центрове. Това
решение бе взето от правителството заради завалелите масови оставки на
работещите там. В болниците никой не почувства "златния дъжд" освен
санитарите, които вече взимат минималните 310 лева. Основните заплати (без
бонусите) на по-голямата част от визираните от Дянков медицински сестри и
акушерки варират между 310 и 330 лева. А и дори лечебниците да са вдигнали
заплатите им с предвидените 8.1% в номинално изражение, лекарските помощнички
не са забогатели. За сметка на това всяко увеличение на заплатите в една
болница, съчетано със старите цени на клиничните пътеки, би довело до
повишаване на дълговете й. Така че едва ли много болнични директори са се поблазнили
да бъдат уволнени с мотивировката "лошо управление".
Държавата източи осигурителните прагове
В бюджета ще постъпят десетки милиони от повишените
минимални осигурителни доходи. Най-шокова ще е 2013-а за около 3000 души,
работещи в зъботехнически лаборатории, които ще плащат 19.5% отгоре на
държавата. С 9.4% - до 473.10 лв., бяха увеличени заплатите в
растениевъдството, животновъдството и лова. В тези дейности са заети над 55 000
души. За почти 100 хиляди служители в производството на облекло минималната
ставка скача с 10 процента. С 15% средно ще се вдигнат най-ниските заплати във
фирмите за производство на облекла, а зле платените шивачки ще вземат 345 лв.,
или 270 лв. "чисто". С други 7.4% се повишава осигуровката в
производството на хартия, където работят към 10 хил. души. В земеделието
осигурителните прагове се вдигнаха с до 11 процента. Комбайнери, трактористи и
механизатори вече ще получават минимално 584 лева. Животновъди, овощари и
работещи в напояването ще се осигуряват поне върху 428 лв., а ставката за
агрономи, зооинженери, озеленители и земемери нараства до 574 лева. Работещите
на тежки машини ще внасят осигуровки върху 385 лева.
От началото на 2013-а бяха увеличени минималните
осигурителни прагове в общо 58 икономически дейности със среден ръст от 4,5 %,
което засяга близо 1.4 млн. работещи. Въпреки че за 27 дейности няма да има
административно увеличение от социалното министерство, бизнесът очаква доста
тежка година. Браншовите организации прогнозират фалити на малки предприятия и
допълнително свиване на и без това умрялото вътрешно потребление. Но какво я
грее държавата, след като пак ще си получи своето?
Калоян Атанасов
В."Банкер"
Няма коментари:
Публикуване на коментар