Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи! Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем... Ще обичаме утре, утре ще бъда любим. Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Стефан Цанев
Добре е човек наистина да живее сега, да не си прави далечни планове и сам да променя живота си, а не да разчита, че някой политик някога ще оправи нещата в България. 23-годишният ни преход би трябвало да е стопил съвсем броя на лековерните. Въпреки че последното твърдение на практика се отрича от резултатите от всеки следващ парламентарен вот. Назад, към реалността Дори и съвсем буквално заръката „носете си новите дрехи, момчета" би трябвало да се следва. Стига хората да имат такива, което може би не е реалност за много хора у нас. Българинът харчи по-малко от 8 лева за дрехи и обувки на месец, стана ясно от последните данни на Националния статистически институт за потребителските навици у нас. Както и да я гледаш -сумата е шокираща. При повече фантазия тя може да се сведе до ръкав от риза, крачол от панталон или връзки за обувки. Ясно е, че в марковия мол, където цените са 
вносни, сиреч не по джоба на средностатистическия нашенец, е почти невъзможно да си купиш каквото и да било с 8 лева. В кварталното магазинче за конфекция изборът в рамките на бюджета се свежда до чорапи, гащи или потник. Така че осемте лева може би стигат за компромисна покупка от битак или магазин втора ръка. Всъщност липсата на пари за дрехи и обувки в домакинските бюджети на хората у нас става ясна от цялостната структура на разходите на българите. 38,1% от парите на сънародниците през първото тримесечие на т.г. са отивали за храна, алкохол и цигари. За ток, вода и парно се разходват 16,5% от доходите. Застаряването на нацията определя и все по-големите средства за здравеопазване. Лекарствата вече гълтат 6,1% от парите. Рекордните котировки на петрола естествено вдигат разходите за транспорт, чийто дял вече е 5,8%. фактурите за мобилен телефон прибират още 4,6%. Въпреки мантрата, че България е данъчен рай, разходите само за преки налози и осигуровки също са доста големи. През първото тримесечие техният дял е 11,4%. От всички тези пера трудно може да се пести. Без храна, ток, транспорт и телефон трудно може да се живее. За плащането на данъци и осигуровки има и допълнителни варианти, които не са в рамките на закона. На практика данните на НСИ показват, че българинът има пари само за нуждите от физиологично и екзистенциално ниво в пирамидата на потребностите на популярния американски психолог Ейбрахам Маслоу. Това естествено води до мизерия във всички значения на думата. Не само за дрехи българинът харчи малко. Същото важи и за разходите за мебели, битова техника и поддържане на дома - те също са под 8 лв. на месец. 8,84 лева за култура и образование Оскотяването на средностатистическия българин обаче най-ярко се вижда от разходите за свободно време, културен отдих и образование. Тук влизат харчовете, свързани със срещи с приятели, посещения в кина, театри, музеи, концерти и всичко, свързано с обучение и знание - курсове, хоби, екскурзии. За тези неща българите изразходват средно по 8,84 лв. на месец. Колкото и първобитно да звучи, това е реалността днес у нас. Според обобщените данни на Евростат в никоя от държавите от общността разходите за храна, цигари и алкохол не клонят към 40% от общите харчове, както е в България. Осигуряването на трапезата е сравнително нисък разход в почти всички евродържави. Относително най-малко за храна дават в Люксембург и Обединеното кралство - по 9% от общите разходи. Малко след тях е икономически закъсалата Ирландия, където парите за храна формират 9,8% от харчовете в семейния бюджет. В Австрия делът на храната е 1 0%, в Германия -11 %, в Дания -11,2%, в Холандия -11,7%, в Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4% от всички разходи. Най-близо до България е другият бедняк в ЕС - Румъния. В северната съседка делът на насъщния е 29%. Следва Литва с 26,4 на сто, но във всички останали евродържави прехраната е с дял под 20% от общите разходи. В Европа харчат за дома и за заведения Като цяло структурата на харчовете на европейците е съвсем различна от българската. При тях най-голям е делът на разходите за дома, които поглъщат почти една четвърт от доходите на средния европеец. Евроданните обаче включват и наемите, изплащането на ипотеки и комуналните разходи плюс обзавеждането. Най-високите разходи за дома са в Дания - 30%, следвани от тези във Финландия, Чехия и Швеция - по 27%. Напук на високата безработица, дефицита и външния дълг най-много пари за ресторанти и заведения пръскат испанците. Макроикономическите показатели и в момента изобщо не им пречат да дават 16,9% от доходите си по кръчми и кафенета. В средиземноморските общества на Кипър и Малта също са свикнали да харчат сериозна част от парите си в ресторанти - по 14% от общите разходи. Само в Литва делът на този разход е под 3%. За България разбивка няма, но делът на всички разходи за свободно време, образование и отдих е 3% (споменатите вече 8,84 лв. на месец). Така че и тук последното място ни е гарантирано. Колкото до новите дрехи и обувките, с дял 2,6% от общите разходи българинът отново е на последното място. Най-близо до нас са унгарците и латвийците, които дават по 3% от парите си за облекло. В Италия и Люксембург делът на този разход е 7,7% от доход, който е в пъти по-висок от нашенския. От всички тези сравнения става ясно, че българинът още е далеч от образа на европеца и още дълго ще си носи старите цървули.
вносни, сиреч не по джоба на средностатистическия нашенец, е почти невъзможно да си купиш каквото и да било с 8 лева. В кварталното магазинче за конфекция изборът в рамките на бюджета се свежда до чорапи, гащи или потник. Така че осемте лева може би стигат за компромисна покупка от битак или магазин втора ръка. Всъщност липсата на пари за дрехи и обувки в домакинските бюджети на хората у нас става ясна от цялостната структура на разходите на българите. 38,1% от парите на сънародниците през първото тримесечие на т.г. са отивали за храна, алкохол и цигари. За ток, вода и парно се разходват 16,5% от доходите. Застаряването на нацията определя и все по-големите средства за здравеопазване. Лекарствата вече гълтат 6,1% от парите. Рекордните котировки на петрола естествено вдигат разходите за транспорт, чийто дял вече е 5,8%. фактурите за мобилен телефон прибират още 4,6%. Въпреки мантрата, че България е данъчен рай, разходите само за преки налози и осигуровки също са доста големи. През първото тримесечие техният дял е 11,4%. От всички тези пера трудно може да се пести. Без храна, ток, транспорт и телефон трудно може да се живее. За плащането на данъци и осигуровки има и допълнителни варианти, които не са в рамките на закона. На практика данните на НСИ показват, че българинът има пари само за нуждите от физиологично и екзистенциално ниво в пирамидата на потребностите на популярния американски психолог Ейбрахам Маслоу. Това естествено води до мизерия във всички значения на думата. Не само за дрехи българинът харчи малко. Същото важи и за разходите за мебели, битова техника и поддържане на дома - те също са под 8 лв. на месец. 8,84 лева за култура и образование Оскотяването на средностатистическия българин обаче най-ярко се вижда от разходите за свободно време, културен отдих и образование. Тук влизат харчовете, свързани със срещи с приятели, посещения в кина, театри, музеи, концерти и всичко, свързано с обучение и знание - курсове, хоби, екскурзии. За тези неща българите изразходват средно по 8,84 лв. на месец. Колкото и първобитно да звучи, това е реалността днес у нас. Според обобщените данни на Евростат в никоя от държавите от общността разходите за храна, цигари и алкохол не клонят към 40% от общите харчове, както е в България. Осигуряването на трапезата е сравнително нисък разход в почти всички евродържави. Относително най-малко за храна дават в Люксембург и Обединеното кралство - по 9% от общите разходи. Малко след тях е икономически закъсалата Ирландия, където парите за храна формират 9,8% от харчовете в семейния бюджет. В Австрия делът на храната е 1 0%, в Германия -11 %, в Дания -11,2%, в Холандия -11,7%, в Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4% от всички разходи. Най-близо до България е другият бедняк в ЕС - Румъния. В северната съседка делът на насъщния е 29%. Следва Литва с 26,4 на сто, но във всички останали евродържави прехраната е с дял под 20% от общите разходи. В Европа харчат за дома и за заведения Като цяло структурата на харчовете на европейците е съвсем различна от българската. При тях най-голям е делът на разходите за дома, които поглъщат почти една четвърт от доходите на средния европеец. Евроданните обаче включват и наемите, изплащането на ипотеки и комуналните разходи плюс обзавеждането. Най-високите разходи за дома са в Дания - 30%, следвани от тези във Финландия, Чехия и Швеция - по 27%. Напук на високата безработица, дефицита и външния дълг най-много пари за ресторанти и заведения пръскат испанците. Макроикономическите показатели и в момента изобщо не им пречат да дават 16,9% от доходите си по кръчми и кафенета. В средиземноморските общества на Кипър и Малта също са свикнали да харчат сериозна част от парите си в ресторанти - по 14% от общите разходи. Само в Литва делът на този разход е под 3%. За България разбивка няма, но делът на всички разходи за свободно време, образование и отдих е 3% (споменатите вече 8,84 лв. на месец). Така че и тук последното място ни е гарантирано. Колкото до новите дрехи и обувките, с дял 2,6% от общите разходи българинът отново е на последното място. Най-близо до нас са унгарците и латвийците, които дават по 3% от парите си за облекло. В Италия и Люксембург делът на този разход е 7,7% от доход, който е в пъти по-висок от нашенския. От всички тези сравнения става ясно, че българинът още е далеч от образа на европеца и още дълго ще си носи старите цървули.Светослав Метанов
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар