Това показват данни от изследване, направено от Асоциацията на индустриалния капитал в България, за периода 2009 - 2013 г., по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика".
Проектът е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд.
Туризмът, строителството и здравеопазването са трите сфери с най-висок дял сива икономика - около 70%, съобщава darikfinance.bg. Машиностроенето и пощенските услуги пък са с най-ниски нива на сиви практики.
"Шампиони" по сива икономика са градовете Бургас, Ямбол, Хасково, Русе, Пазарджик, Петрич и Перник. Велико Търново се нарежда някъде по средата с около 35-40% дял на сенчестия бизнес, показват още данните от проучването. През последните две години се наблюдава тенденция на стабилно задържане и дори увеличаване на сивия сектор заради кризата.
Очакванията са за свиване на сивия сектор, но с много бавни темпове, тъй като е налице много гъвкаво преструктуриране на сивите практики в зависимост от мерките, които предприема държавата срещу тях.
52% от работодателите смятат, че сенчестите практики в икономиката са резултат от цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, 49% ги отдават на несъвършенствата и пропуските в законодателството, а според 44% от анкетираните те се дължат на неефективността на съдебната система.
За изучаване и ограничаване на сивата икономика експерти от Асоциацията на индустриалния капитал са проучили три основни групи - население, работодатели и служители, в 11 индустриални бранша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар