Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа. (Анонимен „ човек от народа " - от форум в интернет) Като начало, малко забавни данни. Всеки седми българин смята, че става за министър. Всеки четвърти - че става за депутат. Да запомним тези данни.* Да видим сега парадокса. Кризата вършее, безработицата расте, закъсалите с кредити се увеличават, цените на горивата летят, на храните също... Фискалният резерв се стопи, национализираха резерва на здравната каса, Дянков протяга ръце и към Сребърния фонд... Дори само за половината от това всеки от предишните управници щеше да бъде жестоко наритан. А сега огромни маси от населението (една четвърт от избирателите) викат: „Да живее ГЕРБ! Да си ни жив, бат' Бойко! Давай, давай!" Как е възможно? Мнозина не могат да си обяснят феномена. И започват да обвиняват гербистите в тъпоумие. А глупавите са именно те - не разбират душевността на „човека от народа", често и сами себе си. Не разбират как се мисли властта Първо - властта е проста работа. Имаш кабинет, секретарка, кола и други екстри. Вдигаш телефона и нареждаш, уреждаш, уволняваш, назначаваш, дуеш бузи. Не случайно всеки четвърти смята, че е готов ако не за министър, то поне за депутат. После - властта е келепир. Менкат си комисиони, правят далавери, пълнят гуши - и своите, и на своите. Трето, политиците са гадове. Всичките, от всички цветове и партии, управлявали досега. Те не само крадат, но и хич не ги е еня за „честния трудов човек". „Окрадоха държавата!" Четвърто, политиците са виновни за всичко, което нямам и не съм. Всичко, което имам и съм, си е моя заслуга. Всичко, което нямам, е тяхна вина. „Виж докъде ни докараха гадовете!" Най-после - политиката, властта, нямат никакво отношение към живота на обикновения човек - „Сменят се червени, сини, пембени, а ние все сме зле и по-зле ставаме." Играят си там горе игричките, сменят си местата, делкат си, но за обикновения човек от това нищо не произлиза. А бюджет, дефицит, фискален резерв, икономика, бизнес - това са просто думи, с които Те прикриват алчността и мръсните си далавери. Това са заграбените от нас „техни си" пари, от които Те гребат с пълни шепи и които не стигат до „честния трудов човек". Ей така я мислят политиката широките народни маси. Не че нямат своите основания. Много мръсотия имаше. Идеята, че политиката е много повече от това, отсъства в масовите представи. Че тя е начин - обкръжен от цялата тази мръсотия, боричкания на интереси, хищни мераци и натиск - да успееш да прокараш линия, която води напред, да следваш посока, която движи страната напред да дадеш шанс на тези, които ще дърпат цялото напред, е чужда на широките народни маси. Важното в случая е, че една значителна част от обществото е „прозряла", че управлението няма отношение към живота на обикновения човек. То е там, горе - при политиците, богатите, бизнесмените и прочие гадове, навъртели се около софрата и делящи си окрадените наши „техни" пари. На тези обществени настроения, на това разбиране за политиката се повози Борисов, за да излети на върховете на политическата власт. Това, което мнозина не разбират, е, че той не е избран, за да управлява - който и да управлява, за нас, „хората от народа", е все тая. Пробвахме и с тия, и с ония. Той е избран, за да накаже. Той е „нашето момче", което сме изпратили горе да им разкове кочината, да ги стисне за гушите, да им вгорчи живота. Ако може да ги натика в кучи г.., в затвора, да им вземе парите, колите и жените! Да ги удуши! Ако пък това не може, поне ще ги накаже, като ги отстрани - като не ги допусне до властта. Да драпат, да вият и се мъчат в опита да си върнат хранилката! Да хленчат и да страдат, да се давят в слюнките на алчната си паст! Ето тук е заровено кучето. Разни „умници" - политици, анализатори, икономисти, сочат управлението, икономиката, .калинките", полицейщината... Нещастници! За мнозина избиратели това са стоновете и воят на „ония", „гадовете", „бившите". Музика за душата! Защото за избирателите на Борисов управлението не е важно. Че някой нямал диплома, нямал квалификация, че бил пълен ръб, ама е застанал на управленски пост -това не предизвиква гняв. Напротив - ,Д и к'во? Само ония „умниците" ли да пълнят гуши! Нека и нашите хора захлебят!"
Безумната сцена със сваления на колене с пистолет до главата бивш министър не предизвиква възмущение -не, тя предизвиква радост, хъс „Давай, давай, Бате!"
Идеята, че законът за конфискация може да се използва за политическа репресия, не предизвиква възмущение. Напротив - това е песен за душата на широките народни маси. „Давай, давай, Бате! Вземи им, разплачи ги!" Дянков не изплатил парите на фирмите, работили по държавни поръчки. Бизнесът страдал, фирми фалирали. „Браво -стисни ги за гушата! Какъв бизнес - всички те са гадове и пеликани с препълнени гуши." Възниква въпросът - възможно ли е Борисов да сгреши. Да разочарова. Отговорът е - не. Та избирателите му не искат управление. Каквото и да направи с него - това е без значение. Безработицата растяла. Ами ще расте - криза е. Няма пари за образование, за пенсии, за здравеопазване. Ами няма - криза е. Ще вземаме нови заеми. Ами ще взимаме - криза е! Милен Велчев е виновен, тройната коалиция защо не ги е платила? Горивата растат. Ами така е по световните пазари. Какво може да направи Бойко Борисов, за да разруши тази желязна схема? Нищо. Абсолютно нищичко! Единственото, което може да го съкруши, е внезапно поумняване на широките народни маси. Внезапно прозрение, че политиката има пряко отношение към това, че жена ти я съкратиха, че на бензиностанцията наливаш акциз, че инфлацията е управлявана от политиката, че забраната за пушене има пряко отношение към това, че дъщерята на брат ти (дето беше сервитьорка) я съкратиха... Но такъв интелектуален скок е малко вероятен. Хората искат възмездие, наказание и колкото повече „стонове" чуват, толкова повече се кефят. Не искат управление -искат мъст! И това ще продължи дълго - поне докато мнозинството от жадните за мъст само не започне да стене. Разбира се, остава открит още един въпрос - защо толкова много „честни трудови хора" с радост биха станали депутати и министри. Защо ли, а?
Кольо Колев
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар