Според българския закон и директивите на ЕС за генномодифицирани се смятат само организми, в които е привнесен ген от друг, далечен им вид. Учените ги наричат трансгенни
С най-висок риск за наличие на ГМО са продукти, в които има соеви или царевични съставки като вафли, шоколад, сладкарски изделия, корнфлейк и малотрайни колбаси. Соевите продукти като гранулат, лецитин и заместители на месото са най-рискови за попадане на голямо количество ГМО в тях. Причината е, че 96% от соята, която се произвежда в света, е трансгенен продукт, т.е. ГМО. Много от неетикетираните продукти с ГМО, които са хващани от здравните инспектори, са българско производство, но има и доста вносни. Сред тях има дори кебапчета и наденица, шпйкови салами, пресни колбаси и всякакви други месни изделия. През 2004 г. са открити ГМО в хляб, който би трябвало да е пшеничен.
Абсурдни са опасенията, че изменена ДНК (генномодифицирана съставка) може да премине от фураж с ГМО в мляко, яйца и месо, твърди обаче Любина Донкова от агенцията по храните. В момента по света има над 1,3 млрд. дка с генномодифицирани сортове. Отглеждат ги над 13 млн. фермери. Най-големите площи с ГМО са в САЩ, Китай и Латинска Америка.
Досега няма категорични научни доказателства, че ГМО храните са вредни за здравето, нито пък че са безвредни. Една от причините за това е, че те все още са сравнително нови и не е минало достатъчно време за подробни изследвания как се отразяват на човек при по-продължителна консумация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар