Експерти: Необходим е национален план за мозъчните заболявания

Обединяването на усилията на невролозите, психиатрите, неврохирурзите, пациентите, институциите и бизнеса е единственият начин да се преодолеят предизвикателствата

 

 

Кръгла маса на тема - „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“ бе организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ - организация, ангажирана с подобряването на здравето и качеството на живот на хората с мозъчни заболявания в страната.

Целта на събитието бе да се потърси път за елиминиране на несъответствието между значимостта на проблема с мозъчните заболявания от една страна и недостатъчната информираност на обществото, ограничените ресурси за изследвания, обучение на специалистите и лечение на мозъчните заболявания – от друга.

Заболяванията, свързани с мозъка, са сред водещите здравни проблеми в Европа, в частност и в България. По данни на ЕК около 179 милиона европейци живеят с мозъчно заболяване. Смята се, че всеки трети човек ще страда от неврологично и/или психично разстройство в определен момент от живота си. Мозъчните заболявания са водещата причина за години живот, коригирани в инвалидност /DALYs/, и втората водеща причина за смърт в световен мащаб.

Доклад на European Brain Council /EBC/ показва, че преките разходи за здравеопазване и немедицинските разходи в Европа, свързани с мозъчните заболявания, съставляват 60% от общите разходи и възлизат на 800 млрд. евро годишно. Останалите непреки разходи (почти 40%) се дължат на загубена производителност. На европейско равнище този бюджет за здравеопазване далеч надхвърля бюджета за сърдечносъдови заболявания, рак и диабет взети заедно. Очаква се тези разходи да се увеличат още повече със застаряването на европейското население и неговата податливост на мозъчни разстройства.

В България, по данни на Brain Health Atlas за 2021г., мозъчните заболявания, които оказват най-голяма тежест върху обществото в България, са инсултът, неврологичните и психичните разстройства. Загубените години живот, коригирани с инвалидност /DALYs/, вследствие на мозъчни заболявания в страната към 2021г., възлизат на близо 853 хил. Заболеваемостта от мозъчни заболявания у нас през 2022г. наброява над 1 270 000 случая, а броят на починалите вследствие на тези заболявания е над 33 000.

„За съжаление, това значимо предизвикателство остава извън фокуса на общественото внимание и въпреки усилията и отделни успехи, до този момент темата не е разглеждана задълбочено в своята цялост. Основната причина за това е, че проблемът е сложен и разнолик, има неизвестни, има и стигма, свързана с голяма част от заболяванията. Затова и често темата остава избутана встрани, без да ѝ се отделя необходимото внимание“, каза чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и председател на Българското дружество по неврохирургия.

Здравният икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ Аркади Шарков представи данни и за икономическата тежест на мозъчните заболявания върху системата на здравеопазването.

„Преките здравни разходи за лечение на мозъчни заболявания глобално възлизат на 1,14 трилиона долара годишно. Икономическата цена на неврологичните заболявания се очаква да нарасне значително с нарастването на населението и стареенето. Непреките разходи, включително загуба на производителност и разходи за болногледачи, представляват 50% от общата икономическа тежест, което подчертава необходимостта от спешни действия за смекчаване на тези въздействия. Проучвания сочат, че подобряването на превенцията, лечението и рехабилитацията може да спести над 4 трилиона долара в световен мащаб до 2030 г.“, сподели той.

Председателят на Българското дружество по неврология акад. Иван Миланов отбеляза, че неврологичните заболявания са сериозно предизвикателство в цял свят, но за изминалите 10 години твърде малко се е променило в България по отношение на мозъчното здраве на населението. Като проблеми той очерта малкия брой на невролозите в страната - около 800, недофинансираните клинични пътеки и липсата на желаещи да специализират неврология.

По време на форума стана ясно, че

мозъчното здраве е многоаспектно и зависи и от телесното здраве. В момента се наблюдава глобален ръст на психичните разстройства и то в развитите и богати страни. На фона на това инвестицията в психичното здраве у нас остава нулева.

В България все още няма закон за психотерапията, не е регламентирано и на какъв ценз трябва да отговаря един психотерапевт.

Според Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването /АПАЗ/ комплексната грижа е много важна за пациента. Но сериозно препятствие е липсата на регламент, при който психолози и психиатри влизат в болница и работят с пациентите, когато те научават своята диагноза. Освен това е необходима клинична пътека, по която пациентите да имат възможност провеждат такава консултация.

Проф. Радка Кънева, изпълнителен мениджър на Център по Молекулна Медицина, очерта липсата на възможност за провеждане на съвременна диагностика, като използване на молекулярни маркери за диагностика на мозъчните тумори. По думите й е необходимо и остойностяване на клиничните пътеки по отношение на генетичната диагностика. Сериозен проблем пред научната общност е и липсата на база данни и генериране на здравни данни с научни цели. Пример за това е фактът, че в България биобанкирането за научни цели не е регламентирано.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители /ARPharM/ Деян Денев добави, че е нужно страната ни да инвестира в профилактика, превенция, ранна диагностика и правилно лечение. „В здравеопазването трябва да се инвестира, защото това е инвестиция в това хората да живеят по-добре“, каза той.

Доц. Евгени Тасовски, изпълнителен директор на БГФармА, добави, че без убеждението на политическите партии, които трябва да вземат основни решения за финансиране, това не може да се случи. Той бе категоричен, че здравеопазването е много скъпа дейност и е необходимо страната ни да догони останалите държави в ЕС по отделяното от БВП ниво на финансиране. 

Председателят на БГФармА Николай Хаджидончев допълни, че инвестицията в здраве е инвестиция в по-конкурентна икономика. Ето защо според него е необходима доктрина с хоризонт над 15 години, която да направи така, че българите да бъдат здрави и продуктивни, за да бъде България по-конкурентна в света.

Зам.-министърът на здравеопазването доц. д-р Петко Стефановски припомни, че Министерството на здравеопазването работи в различни насоки по отношение на мозъчното здраве – чрез стратегически документи и по линия на предвиденото финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 84 млн. лв. без ДДС за изграждане на модерни ендоваскуларни центрове по съдови болести в 6 лечебни заведения.

Проф. д-р Момчил Мавров, подуправител на НЗОК, коментира, че разходите за здравеопазване навсякъде по света растат, включително и в България, но е възлова ефективността на тяхното разходване.

„Здраве и здравеопазване не трябва да е свързано с негативна конотация, a с надежда и позитивизъм“, добави  Иванка Динева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

„Няма здраве без мозъчно здраве“, заключи в края на дискусията проф. Димитър Масларов, който е съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Участниците в кръглата маса очертаха стъпките за преодоляване на предизвикателствата пред мозъчните заболявания, сред които необходимостта от интегриран подход и създаване на Национален план за мозъчните заболявания в сътрудничество с всички заинтересовани страни – невролози, психиатри, неврохирурзи, пациенти, институции и бизнес.

Сред участниците в събитието бяха: представители на Българското дружество по неврохирургия, представители Комитет „Здравеопазване“ в КРИБ и Здравния комитет към AmCham, г-н Димитър Ганев, политолог и др.