Време за ускорение: Заедно срещу рака в България и Европа

 

Темата „Заедно срещу рака в България и в Европа“ събра на кръгла маса в Народното събрание на 19 март 2024г. главния изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака Майк Мориси, пациентски организации, медицински дружества, водещи медици, политици и народни представители. Събитието се проведе под патронажа на Росица Пандова – Йовкова, народен представител от ПП-ДБ и член на Здравната комисия към НС. „Трябва да създадем силни партньорства и стратегии за борба с рака в България, защото 200 000 са хората с онкологични заболявания в нашата страна, което прави 2,5% от населението, и всяка година се новодиагностицират 26 000 души. Ние сме единствената държава в ЕС с възходящ тренд на смъртност от ракови заболявания“, заяви тя.

Събитието откри зам.-министъра на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Той припомни, че България създаде своя План за борба с рака до 2027г., представи го в Брюксел през 2023 г., където бе харесан от европейските партньори, но все още не се изпълнява. Надеждите са Антираковият план да помогне за ранното диагностициране и ранна интервенция на онкологичните заболявания. А това ще стане, когато у нас започне да се залага основно на профилактиката на раковите заболявания. За радост тази година най-голямо увеличение на бюджета на НЗОК е за извънболнична помощ и за профилактика.“

Проф. Васил Пандов, член на Здравната комисия на НС отправи призив за незабавни мерки за профилактика на раковите заболявания, за рязкото увеличаване на ваксиналното покритие с ваксина срещу HPV и свързаните с тези вируси ракови заболявания, както и за масово прилагане на ДНК тестове за диагностика на високорисковите за рак папилома вируси.“

Д-р Александър Симидчиев също от Здравната комисия на НС обърна внимание на фалшивите новини, които насаждат антиваксинални настроения и системна дезинформация, целяща да възпрепятства демократичния процес в страната. По думите му държавите, които допускат „шумът в системата“ да е по-голям, плащат с живота на своите граждани. Затова здравната система трябва на първо място да предотвратява раковите заболявания, на второ място рано да ги диагностицира и ефективно да ги лекува.

По време на кръглата маса бе акцентирано върху прякото участие на хората, взаимодействието с/ и ролята на гражданското общество за увеличаване на ваксиналното покритие срещу онкогенните типове човешки папилома вируси /HPV/.

Липсата на публична информация за това какво правят институциите, за да обърнат тренда на увеличена заболеваемост и смъртност от ракови заболявания, бе посочена като недостатък на здравната система. Той посочи, че пациентските организации са тези, които сигнализират за проблемите в здравната система, за недостатъчни реформи или липса на адекватни мерки. Те съобщават и за липсата да финансиране и достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери на различни видове рак. А тези тестове са условие за прилагане на съвременните таргетни терапии в онкологията.

„Тази година на НЗОК е предложено да заплаща 12 туморни биомаркери, но в крайна сметка те не са били включени в рамковия договор между Българския лекарски съюз и НЗОК“, съобщи той.

Представителката на УНИЦЕФ за България Кристине Дебройне обърна внимание на рака на маточната шийка /РМШ/

Тя подчерта, че комбинацията от ваксиниране, ранен скрининг и лечение може да се елиминира РМШ – у нас обаче от РМШ ежедневно умират по две жени.

Необходимостта да се постави борбата с рака на дневен ред пред политиците в България е високата заболеваемост от онкологични заболявания и ниското ниво на профилактика в нашата страна. Ракът в България е на второ място като причина за смърт. Заболеваемостта е 422.4 на 100 000 души население, като повече от половината от всички заболели умират – 245.33 души на 100 000. Докато в Европейския съюз при по-висока заболеваемост от рак смъртността е по-ниска – 242,24 души на 100 000. Тези данни намират своето обяснение на фона на големия процент от населението с вредни навици, които са рискови фактори за рак – 28.7% е делът на пушачите в България при 18.4% в ЕС, както и високата средна консумация на алкохол във възрастта от 15 години нагоре – 11.2 литра годишно. Това говори за липса на адекватни политики за превенция на тютюнопушенето и на употребата на алкохол.

Същевременно достъп до ваксинопрофилактика срещу HPV имат само момичета от 10 до 14 години, а ваксиналното покритие е едва 1,5% при 90% за Европа.

Липсват и национални програми за скрининг на рак на белия дроб и рак на простатата, а на скрининг за рак на гърдата се явяват една трета от целевата група.

Ограничени са и възможностите за съвременно лечение на рака поради ограничения достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери, които са в основата на модерните антиракови терапии. Онколозите подчертаха, че при тези дефицити няма как да се гарантира всеки пациент да получи качествена медицинска грижа. Още повече че, още не е влязъл в действие отдавна изработения Национален антираков план, а Националният раков регистър от години не се поддържа и от 2023г. изобщо не работи.

В Европейския манифест за борба с рака за 2024г., озаглавен „Време е да се ускори ход: Заедно срещу рака в Европа“, сред основните препоръки към политиката на ЕС за борбата с рака са:

·        да се постигне окончателно елиминиране на ваксинопредотвратимите онкологични заболявания, сред които свързаните с човешкия папилома вирус /HPV/ и с вируса на хепатит В /HBV/;

·        да се водят по-ефективни политики за профилактика и ранно откриване на рака

·        да се решава с адекватни мерки проблемът с недостига на медицински кадри в областта на онкологията. Идеята е всички тези цели да се достигнат, като се използват възможностите на Европейския план за борба с рака със съответното финансиране и като се създаде План за действие на ЕС за решаване на проблема с недостига на работна сила в здравеопазването;

·        преодоляването на кризата с работната сила, ангажирана в борбата с рака в Европа.

Новата Европейска комисия 2024-2029г. следва да почерпи вдъхновение от новите ангажименти на ЕС относно недостига на здравни продукти и лекарства като колективно усилие и да определи общи цели и инициативи за борба с продължаващата и нарастваща криза с кадровата обезпеченост в областта на онкологията и професиите в здравеопазването, с която се сблъскват всички страни от ЕС. В момента в ЕС не достигат 2 милиона здравни специалисти.

Една трета от медицинските специалисти са застаряващи и до 12 години ще напуснат системата, а няма достатъчно млади лекари, които да застанат на тяхно място. Големият проблем в здравеопазването е, че на картите на всяка страна има „медицински пустини“, в които липсват медицински кадри като цяло и в отделни специалности, както липсват и аптеки. Това обяснява големите неравенства в достъпа до медицинска грижа в големите градове и в селските райони.

Във втория панел от дискусията на тема „HPV-свързаните ракови заболявания и ситуацията в България“ бе представена дейността на Коалиция HPV за една година съществуване. Д-р Гергана Николова акцентира върху проблемите на общопрактикуващите лекари във ваксинопрофилактиката срещу HPV и най-вече антиваксърските и страхът от ваксината.ето защо са необходими постоянни информационни кампании сред родителите, защото всяка година някои от тях трябва да вземат решение дали да ваксинират своите деца срещу HPV.

И докато у нас се чудим как да скочим от 1,5% ваксинално покритие поне до 19%, в Австралия вече са постигнали 96% ваксинално покритие срещу HPV и вече нямат заболели от свързани с HPV заболявания, в Шотландия ваксиналното покритие е 89%, във Швеция – 88%, в Дания – 82%.

Председателят на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV проф. Радка Аргирова запозна аудиторията със златните стандарти в скрининга и диагностиката на HPV-свързаните заболявания.

По думите и след инфектиране с HPV минават години докато се развие предраково или раково заболяване. Точно в този период трябва да се намесим с вторичната профилактика – със скрининг на онкогенни типове HPV. В България обаче няма организирана и финансирана от държавата скринингова програма срещу свързаните с HPV заболявания. Освен това използваната за диагностика цитонамазка е с 53% чувствителност и достоверност. Това означава, че всеки втори резултат не е верен. В днешно време златен стандарт в скрининга е ДНК тест за инфекция с HPV /PCR тест за HPV/, който е много чувствителен и този тест трябва да се прилага поне веднъж при 70% от жените до 35-годишна възраст. А след получаване на положителен тест,

трябва да има ясен алгоритъм за действие – как да се проследяват и лекуват инфектираните с високорискови за рак типове HPV, както и тези пациентки, за които има по-малък риск от рак.