Сдружение "за достъпна и качествена храна“ и живoтнoвъди след кръгла маса: Mecoтo, кoeтo ядeм нe e нитo кaчecтвeнo, нитo бългapcкo

 

 

Ние нямаме говеждо месо. Статистиката показва производство от 1,2 кг на човек от
населението годишно в България. Общо произвеждаме 16-17 кг от всички видове животни, които отглеждаме в страната. Затова е съвсем нормално да се появяват развалени меса, защото те са замразени, размразяваме ги един път, втори път, кой знае през колко тирове и хладилници минават. Това заяви изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов по време на кръгла маса на тема "Качествени и конкурентни ли са българските месни продукти?", която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София днес. Събитието е част от поредицата на Сдружение "За достъпна и качествена храна".

Според Михайлов друг основен проблем е, че нямаме специализирани породи за месо - имаме 90 000 крави, които обявяваме за месо, от тях само 14 000-15 000 са истински месодайни крави, които заслужават интерес.

Той цитира публикация, в която се твърди, че най-добрите луканки, които се правят в България, са с румънско месо. "Много трябва да се работи по този въпрос. Можем в много кратък срок да направим това, което направиха другите - субсидиране на месодайното говедовъдство", посочи Михайлов и даде за пример Румъния, която прави бум в това отношение, и Гърция, която от тази година влиза в програма за субсидиране на телетата и кравите за месо. Той изрази мнение, че още през следващата година пазарът ни ще бъде залят от гръцко телешко и говеждо месо.

Важен въпрос според Михайлов е и системата за изкупуване на месо. Той цитира статистика, според която 36 000 бройки са заклани в нашите кланици. "От 550 000 говеда само 36 000 са минали през кланиците и въпросът е къде са другите", попита изпълнителният директор на НСГБ.

По думите на Михайлов съществува и проблемът с прекупвачите. Той отново даде за пример Румъния, където ги премахват, но нашите наредби принуждават фермерите да работят с тях.

Изпълнителният директор на НСГБ не пропусна и темата за администрацията за месодайното говедовъдство, където проблеми също не липсват. "Тази година нашите говедовъди са подложени на заколение, поради липса на ваксини - нито могат да си изкарат животните на пасищата, нито могат да ги продадат някъде", разказа той. Михайлов все пак изрази благодарност към Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, които бързо са реагирали на техен сигнал и са направили документ, с който фермерите да могат да закарат животните за клане. Без това е имало ферми от големите, които са щели да влязат с 300 000-400 000 лева загуби, поради това че не могат да си продадат кравите.

"За голяма част от потребителите не е ясно какво консумират. Ако на даден продукт пише, че е произведен по БДС, това не значи, че суровините са български. Затова от години се борим да се промени Българския държавен стандарт, като задължително за неговите условия трябва да бъде суровината да е с произход България", сподели Симеон Караколев, съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/.

По думите му в момента масово в месопреработвателната промишленост колбасите, които се консумират са с вносни суровини, а това по никакъв начин не подкрепя българското производство.

Караколев цитира справка от агенцията по храните, според която в България има влезли 700-800 тона овче месо, основно от Испания, то се влага основно в колбасите и се представя може би за говеждо или свинско.

"С настоящите смешни глоби никой няма да се стресне. Българските институции като контролни органи не искат да нарушават статуквото на некоректните спрямо производители и потребителите преработватели", каза Караколев, допълвайки, че лобито на преработвателите е много силно.

Според Михайлов трябва да черпим опит от околните страни. Той даде за пример как миналата година в Гърция най-голямата мандра и млекопреработвател е глобена с 250 000 евро, защото вместо козе е сложила краве мляко в сиренето фета. "Мандрата се знае, навсякъде написана, с предупреждение, че при втори случай ще ѝ отнемат лиценза за 6 месеца. Друг случай, с втората по големина, глобена със 160 000 евро, защото не е спазила срока за престояване на сиренето. Това е разковничето - глобите и тези, които са сгрешили, да са на показ", коментира той.

По мнението на Караколев е по-добре да фалират няколко некоректни производители на некачествени храни, за да отворят път за много повече качествена българска храна.

По думите на д-р Татяна Николова, началник отдел в дирекция "Контрол по храните" в Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, те са безкомпромисни с безопасността на храните и предприемат напълно адекватни мерки. Тя заяви, че всичко, което излиза от животинските ферми, е с гарантиран произход.

По нейното мнение етикетирането вече е доста коректно, като при официалния контрол на БАБХ не са установявани пусната храна с неразрешени добавки. Съветът на д-р Николова е потребителите да четат етикета.

"Държавата трябва да има национални цели, които в момента липсват. Затова малките производители лека-полека се отказват. Единственият устойчив модел са кооперативи, които при нас също липсват. Това не идва само от бранша, трябва политическа воля за развитие на секторите. Няма ли я политическата воля, ще продължаваме да си говорим едно и също", заключи Караколев.

Той беше подкрепен от д-р Светла Чамова, председател на Съюз по хранителна промишленост, която заяви, че животновъдството има нужда от много сериозна подкрепа и трябва стратегия за поне 10 години напред, а не да се работи на парче.

Караколев сподели един спъващ работата на животновъдите проблем - да продаваш агне, заклано във твоята ферма, в момента е нелегално. "А това е къса верига на доставка и трябва да я развием", подчерта той. 

Тук своя опит сподели шеф Николай Немигенчев, член на УС на Сдружение "За достъпна и качествена храна", който ползва около 100 кг месо на седмица от породата Блек ангъс. "Производителят, от който пазарувам, е от района на Рила планина. Той също има голям проблем с коленето на животни - трябва да ги заведе в съответната кланица, няма разрешителното да си заколи сам животното", обясни Немигенчев. Според него това понякога това има отрицателно влияние върху качеството на продукта, тъй като е заклано и транжирано некадърно.

Той предложи Министерство на земеделието и храните да вземе някакви мерки, за да може по-малкият производител, които гледа 100-200-300 говеда годишно, да си върши работата сам.

Според д-р Татяна Николова и сега има мобилни кланици, в които фермерът може да заколи само собствените си животни, но тези обекти не са толкова много.

Немигенчев, който разчита на по-малки производители, а не на големите, смята, че държавата трябва да подпомогне малките производители, защото когато те станат повече, за големите ще има конкуренция на пазара. "Така пазарът ще им се стори по-тесен и ще започнат да се мъчат да правят по-качествени продукти", заяви той.