Негативният ефект на пандемията изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет
Участие в нея взеха проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, Елисавета Котова, член на Управителния съвет на Националната пациентска организация и Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.
По време на събитието стана ясно, че захарния диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт при COVID-19. При добър контрол на диабета рискът от тежко протичане на заболяването е сходен с този на останалото население, но вече се наблюдава нов вид диабет, който се появява при пациенти с коронавирус и именно при тях е отчетена три пъти по-висока смъртност, каза проф. Цветалина Танкова. Тя представи резултатите от онлайн проучване сред пациенти с диабет на Националната пациентска организация /НПО/, проведено сред 281 души в периода 29 септември – 20 октомври. На база данните може да се предположи, че в страната по време на пандемията 39% от всички хора с диабет или около 200 000 са забавили, а 2%, или около 10 000 диабетно болни, са прекратили лечението си. Според проучването, пандемията е влошила контрола на диабета. Тя е затруднила достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% - посещение в болница. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. Според 80% от анкетираните наличието на електронно здравеопазване би улеснило достъпа до здравна грижа в условията на пандемия. 94% биха искали терапията им да бъде отпускана изцяло по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.
Според проф. Танкова, негативният ефект на COVID-19 изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет, което включва оптимален гликемичен контрол, контрол на сърдечно-съдови рискови фактори и начина на живот, придържане към терапията и подкрепа.
Елисавета Котова отбеляза, че пандемията е затруднила достъпа на хората с диабет до специалист, но са имали осигурена „Гореща телефонна линия“, на която са получавали подкрепа и полезна информация. И добави, че електронните рецепти са облекчили пациентите и изрази надежда, че скоро страната ни ще разполага с цялостно електронно здравеопазване. Във връзка с информацията за по-тежко протичане на COVID-19 при хората с диабет, Котова призова пациентите да се ваксинират срещу вируса.
„В условията на пандемия пациентите с хронични заболявания имат доказано занижени здравни показатели поради затруднения достъп до медицински специалисти и лекарствено лечение. В резултат здравната ни система се сблъсква с повишаване на разходите, произтичащи от усложненията и нуждата от допълнително лечение на пациентите заради лош контрол на здравното им състояние“, каза Деян Денев и продължи, че здравната система в България следва да бъде подготвена за негативните последствия от пандемията. Според него са необходими спешни, проактивни действия от институциите за увеличаване на инвестициите в здравна грижа и превенция на диабета и за облекчаване на достъпа до терапия включително чрез дигитализация. Той бе категоричен, че трябва да се намали максимално риска от сблъсък на пациентите с диабет с COVID-19 като им се осигури достъп до лечение и без забавяне в резултат на административни процедури. Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначаване на терапия е положителна стъпка, отбеляза той, но не бива пациентите да чакат 15 дни за одобрение на протокола от РЗОК, за да получат лекарствата си. Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да
Няма коментари:
Публикуване на коментар