В тънкостите на
пивоварната магия и дегустация на кехлибарената напитка ги посвети преподавателят
по технология на пивото главен асистент, д-р инж. Петър Недялков от УХТ /Университет
по хранителни технологии/ – Пловдив, по време на среща с водещи блогъри в
страната. Заедно с Ивана Радомирова,– изпълнителен директор на Съюза на
пивоварите в България, присъстващите научиха нови факти за пивото и с интерес дегустираха различни
видове бира.
Събитието се организира в
рамките на Националната бирена академия – инициатива, която цели по прозрачен
начин да формира познания за пивоварната технология и качествата на бирата,
базирани на десетки научни изследвания на български и чуждестранни експерти.
Интересният бирен разказ
на д-р Недялков беше фокусиран най-вече върху разнообразието и спецификите на
стиловете пиво, съставките на кехлибарената напитка и „златните правила“ при дегустацията
на бира.
За каквито и видове бира
да се говори, на първо място трябва да се отбележи, че пивото е напълно
натурален продукт, който винаги съдържа вода, малц, хмел и пивни дрожди /бирена
мая/. Съществуват няколко основни стилове пиво, а
именно – лагер, ейл и лампик. Лагерните бири са по-леки, без натрапчив вкус и
силни аромати, долно ферментирали. 90% от пивото по света е от този вид. Ейл е бира
с горна ферментация т.е. тя е по-плътна с повече аромати. Сервира се не много
изстудена - с малко по-висока температура.
Разновидност на ейл е
вайс, който също е интересен вид пиво - не е филтрирано, не е пастьоризирано и
е с мътна консистенция, бяло на цвят. Когато се дегустира, се налива до средата
на чашата и се разбърква, за да разлее утайката. При него се усеща осезателно отличителен
карамфилов и бананов вкус.
Стилът Ламбик доскоро бе
непознат у нас, но постепенно заема своето адекватно място и в България. Специфичното
е, че това е може би най-старият стил бира, стигнал до наши дни. В състава си има
30% пшеница, с леко кисел привкус, като класическият представител може да бъде
чист или с добавка на плодове, свеж и сочен. Ферментацията на ламбика е спонтанна,
процесът на съзряване на пивото е дълъг и обичайно става в дъбови бъчви.
Според експертите,
съществуват 3 типа критерии, според които се разграничава стилът пиво.
Първо, стилът на бирата
се определя в зависимост от държавата и региона, в която са произведени. В
Чехия и България е характерно бирите да са от лагерен тип, по-горчиви. В същото
време в САЩ по-масово консумираното светло пиво е с по-лек вкус и не толкова
открояваща се горчивина. В Германия например се откроява друг тип лагер пиво –
немския Келер, което макар от семейството на лагер, е мътно, не е избистрено,
макар да не е пшенично.
Друг критерий, по който разграничаваме
пивата е алкохолното съдържание, а третият е цветът. Спрямо цвета, още веднъж
се увеличава броят на стиловете, а от съдържанието на хмела зависи какъв тип аромат
и вкус има съответният продукт.
Дегустацията, която дава
лесно възприемащ се и точен израз на всички зрителни, ароматни и вкусови
усещания, предизвикани при отпиване на дадена бира,
е своеобразен завършек на множество
технологични процеси, допринесли за характера на пивото.
По време на събитието
бяха представени различни типове пиво, създадени от д-р Петър Недялков и
неговите студенти в Университета по хранителни технологии. Една от бирите се
отличи с добавка на кокос, ванилия и сухо охмелена – нова разработка на
преподавателя, нефилтрирана, а другата, която впечатли гостите, беше с цитрусов
аромат.
Дегустирането по време на
срещата започна с най-светлите, най-неохмелените и с най-малко алкохолно
съдържание бири. След това се продължава с по-охмелени и горчиви пива, а алкохолът
градира нагоре. Д-р Недялков изрично подчерта, че презентацията на пивото е много
важна и започва с чашата, която трябва
да е идеално чиста, полирана и с форма подходяща за съответния вид пиво. Следващото
изискване е бирата да е изстудена до правилната температура и не на последно
място – да се знае как трябва да се разлива в чашата. Правилното сервиране е с наливане
от 2,5 см. височина към центъра на чашата, за да се получи около 2 см. пяна,
след което чашата се накланя под ъгъл от 45 градуса и се допълва. След
наливането, в чашата трябва да се образува ,,яка от пяна“ с дебелина един или
два пръста. След като всичко това е налице, разглеждаме цвета на пивото и дали
след всяка глътка по стените остава „дантела“ от пяна – признак, по който също
се оценява едно качествено пиво.
При лагер бирите, тип
пилс, цветът задължително трябва да е кристален и с добре структурирано тяло. Бирите,
в които е добавен пшеничен малц са по-мътни. По-екстрактните, по-тъмни пива, е важно
да се сервират по-топли, защото по този начин ароматите се усещат много
по-осезаемо.
Първа стъпка от
дегустацията е да се помирише пивото, да се почувства аромата, малца и
отчетлива хмелена нотка, като се отпива на големи глътки, за да може устната
кухина да бъде запълнена от бирата. В зависимост от използвания в
производството щам дрожди, пивото може да е по-сухо, или по-плътно, или по-ароматно.
Ако бирата е твърде газирана, то тя ще маскира усещането за вкус. След като се
отпие и се наблюдава напитката, е важен остатъчният послевкус – дали пивото се
усеща сладникаво или горчиво. Послевкусът обаче до голяма степен се дължи на
алкохолния градус. Излиза наяве и маята, която придава плътността на пивото.
Интерес по време на
срещата предизвика и темата за водата, която е над 90% от пивото и директно влияе
върху неговото качество и вкус. За да се избегнат нежелани
компоненти във водата, влошаващи качеството на продукта, почти всички
пивоварни пречистват водата, с която се вари бирата т.е водата се преработва чрез обратна осмоза
и след това се деминализира. Този тип вода се нарича
"технологична". В специални случаи и
по технологично решение могат да се добавят допълнителни минерали за
търсени функционални ефекти на напитката.
След представянето на
процеса на дегустиране на бира, с гостите бяха споделени нови данни и тенденции
за категорията. Специално внимание беше отделено на все по-големият
потребителски интерес на европейците към безалкохолните пива, Според
проучванията, нарастването на този сегмент на пазара и в резултат от търсенето
на хората на по-балансиран и здравословен начин на живот. Обичайно този тип
консуматори са от по-големи градове, с
холистични интереси, с по-висок социален и образователен статус. Особено
популярна е сред дамите, които имат още по-високи изисквания относно калориите,
които поемат с напитките и храните. В този контекст, специално беше подчертано,
че енергийната стойност на безалкохолното пиво е 20-25 kcal. на 100 мл, а в традиционното – от 40 до 45 kcal. на 100 мл. и в зависимост от вида пиво.
У нас се произвеждат 2
марки безалкохолно пиво. През последните години консумацията на безалкохолни и
нискоалкохолни марки пиво заемат близо 4% пазарен дял от общия обем на бирения
пазар в страната.
Тенденциите в развитието
на бирения ни сектор не се отличават от тези в другите европейски държави, като
се отчитат естествено мащабите и спецификите на съответния пазар. В страните от
ЕС разнообразието от стилове, видове и марки пиво се увеличава драстично от
година на година. В момента на Стария континент се произвеждат рекордните 55
000 бранда пиво. Според мнението на редица експерти, причината за това е, че в
пренаситения от продукти и разновидности свят, хората търсят все повече предизвикателства,
нестандартни вкусове и емоции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар