Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда

65,3% от българите смятат злокачествените заболявания на кръвта за смъртоносни и нелечими. Едва 10,5% смятат, че те са контролеруеми. Близо 40% от всички нови онкологични лекарства от 2000 г. насам са за онкохематологични болести, а над 334 медикамента за злокачествени заболявания са в процес на проучване

Резултатите от социологическо проучване на агенция ЕСТАТ / в периода 15-24 юли 2019 г. сред 1000 пълнолетни респондента/ на тема „Злокачествените заболявания на кръвта – разпространение, нагласи и информираност на населението“, представени на специално събитие от социолога Йоана Ангелова сочат, че под 11% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като контролируеми и дори лечими. За напредъка в лечението на тези заболявания са чували под 50% от анкетираните, като 16% смятат иновациите в борбата с тях за съществени.

Българинът продължава да демонстрира голямо уважение към лекарската професия - 6 от 10 българи заявяват, че имат доверие на ОПЛ, като позитивното отношение е най-често срещано сред столичаните и хората на възраст до 49 години. Специалистите в области онкология и хематология също се ползват с доверието на 62% от анкетираните. Специализираните болнични заведения получават подкрепата на 55% от българите, като 14% от всички заявяват, че им имат пълно и безрезервно доверие.

Данните показват, че 65,3% от анкетираните смятат злокачествените заболявания на кръвта за смъртоносни. Според 24,2% те са трайно инвалидизиращи, а едва 10,5% смятат, че те са лечими. За 16% от анкетираните през последните години медицината е постигнала сериозен напредък в лечението на онкохематологичните заболявания. Според 31,2% напредъкът е малък, 28,4% са на мнение, че няма никакъв напредък, а 24,4% не могат да дадат отговор.

На въпрос към какъв специалист биха се обърнали при съмнения за злокачествено заболяване на кръвта 43,7% от анкетираните отговарят онколог, 39,5% - хематолог, 14,9% - общопрактикуващ лекар, 1% - ендокринолог, 0,4% биха се обърнали към практикуващ форма на алтернативна медицина и 0,6% не могат да преценят. Според проучването 39,5% от респондентите са на мнение, че могат да се консултират със специалист по злокачествени заболявания на кръвта в своя град или община. 35,8% смятат, че нямат такава възможност, а 24,7% не знаят.

Симптомите на онкохематологичните заболявания /обилно нощно изпотяване, костни/ставни болки, подутини, оттоци по врата, главата, корема, слабините, сърбеж по кожата/ не са разпознаваеми от населението. Единствено чувството на необяснима слабост/умора и нежеланата загуба на тегло се свързват с тази група заболявания от поне половината анкетирани. Нетипичните симптоми като необяснимо кървене и поява на лилави петна по кожата се възприемат от под 30% от анкетираните за възможен знак за развитие на злокачествено заболяване на кръвта.

Проф. Жанет Грудева, гл. координатор на експертния съвет по клинична хематология, припомни, че злокачествените заболявания на кръвта са над 130 типа и се делят основно на три вида - левкемия, лимфом и миелом. Тя се спря и на други симптоми, които според проучването все още са непознати на обществото: екстремна уморяемост, повтарящи се инфекции, необяснима загуба на телесно тегло /при запазен хранителен режим/и лесно кървене или кръвонасядане.

Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда, бе категорична тя. По думите и благодарение на иновациите 5-годишната преживяемост значително е подобрена през последните години. При пациентите с миелом от 12% в началото на 60-те години на миналия век тя е достигнала до 50% през 2012 г. Този процент при пациентите с Нехочкинов лимфом се е увеличил от 31% на 73%, при хората с Хочкинов лимфом - от 40% на 89% и при пациентите с левкемия - от 14% на 63%.

Проф. Маргарита Генова, председател на Българското медицинско сдружение по хематология /БМСХ/, подчерта че усъвършенстването на диагностиката е един от най-важните аспекти в подобряване на изхода от злокачествените заболявания на кръвта. Причината е, че правилното диагностициране е все по-важно в условията на новите таргетни терапии. А благодарение на иновациите в медицината над 70% от пациентите имат повече от петгодишна преживеямост.

Проф. Добрин Константинов, гл. координатор на експертния съвет по детска клинична хематология и онкология и председател на Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология, представи данни за най-честите злокачествени заболявания на кръвта при децата. Той също акцентира, че благодарение на иновативните терапии в наши дни 5-годишната преживяемост при деца с онкохематологичти заболявания от 0 до 19 г. се е увеличила до 85 %. В сравнение с 60-те гoдини на миналия век преживяемостта при острата лимфобластна левкемия от 4% стига до 94% в наши дни. При Неходжкиновия лимфом преживяемостта от 7% стига до 85%, а при Ходжкиновия лимфом от 50% до 90%. Около 85% от всички левкемии в детска възраст са остри лимфобластни, по-малък процент заемат миелоидните левкемии.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/, отбеляза, че иновациите в медицината бележат значителен прогрес в борбата със злокачествените заболявания. Близо 40% от всички нови онкологични лекарства от 2000 г. насам са за онкохематологични болести. В момента над 334 медикамента за злокачествени заболявания са в процес на проучване /фаза II, фаза III/. В същото време от 121 одобрени иновативни медикаменти в страните в ЕС в България се реимбурсират едва 23 /за период от 3 годни/. За реимбурсирането на едно лекарство в

България, след одобрението му от Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/, са необходими средно 547 дни. С новите регулации се очаква този период да се увеличи поне с около 180 дни, каза Денев и добави, че страните в Източна и Южна Европа инвестират три пъти по-малко в онкологични лекарства в сравнение със Западна Европа. В същото време по-добрата диагностика и увеличена продължителност на живот в онкохематологията водят до по-големи финансови предизвикателства пред здравните системи.