Изборите за Европейски парламент в България: 6 препоръки и 6 недопустими комуникационни действия

Намираме се в навечерието на Изборите за Европейски парламент. Редица страни в комуникационния процес – Европейска комисия, политически лидери на европейско и национално ниво, анализатори – коментират, че тези избори са съдбовни за развитието на континента.
В резултат на наблюдения и анализи на публичността, Центърът за анализ и кризисни комуникации извежда 6 препоръки към партиите и кандидатите и 6 недопустими действия, които биха имали потенциал да предизвикат криза.Конструктивната цел на препоръките е да могат щабовете на партиите и коалициите да изградят и осъществят предизборни кампании, които да са по-чисти от предишни години, да се базирани на сблъсък на идеи за бъдещето на обединена Европа и за мястото на България в нея, както и да изключват личностни нападки или компромати. Недоверието на масовата аудитория към политическия елит и политическите комуникации е достигнал своеобразен максимум.

6 комуникационни препоръки

1. Дебати. Независимо дали защитават една или друга идея, партиите, коалициите и кандидатите трябва да влизат в дебати помежду си. Бягството от дебати, което видяхме в някои от предишните предизборни кампании, в чисто комуникационен план може да предизвика негативи с натрупване – хората започват да си мислят, че нещата се решават задкулисно. От което страда цялата политическа класа и цялото общество.

2. Оптимизирани бюджети. Разточителните бюджети за предизборни инициативи само дразнят хората. Отмина времето на масовото производство на плакати и подаръчета, отмина необходимостта от грандиозни предизборни концерти с безплатни напитки и мащабни турнета, както и на дарения към социално зависими граждани, направени по време на предизборната кампания. Освен всичко, парите за това могат да бъдат насочени към по-градивни инициативи. Партиите и кандидатите могат да получат предимство и само с умело използване на комуникационните платформи.

3. При хората. Връща се времето на директните срещи с гласоподаватели. Всъщност, то никога не си е отивало. При изборите за Европейски парламент това е още по-важно, тъй като за разлика от националните и местните, те са доста по-абстрактни и често неразбираеми от гражданите. Всички граждани трябва да знаят защо и как се случва, каква е ролята на „Брюксел“ в процеса по оформяне и реализиране на дадена политика. Така избирателите ще могат да гласуват информирано и отговорно.

4. Обратна връзка. Изборите за Европейски парламент са и тест – за системата, за настроенията на хората. Политиците трябва да разчетат добре обратната връзка, която избирателите им дават и ще им дадат – включително и в социалните мрежи. И да я вземат предвид, за да подобрят политиките си.

5. Дългосрочна отговорност. Всеки кандидат трябва да държи сметка за това, което комуникира – не само в краткосрочен план, когато иска да надвие своя опонент, но и в дългосрочен план – дали и как ще повлияе на обществото задълго. Лъжите и евтините компромати може и да осигурят моментно предимство, но правят средата по-непоносима и не носят развитие за обществото и за икономиката

6. България. Независимо от това, че става въпрос за избори за Европейски парламент, разговорите се водят в и за България. Хвърлянето на абстрактни и откъснати от действителността мнения или погледите навън само отдалечават комуникацията от избирателите. И затварят съответния кандидат в кула от слонова кост.

6 недопустими действия

Последните години бяха изпълнени с редица кризи – къде по-значими, къде по-незначителни. Все повече обаче кризите възникват или се развиват в резултат на лоша комуникация или въобще на липсата на такава. През последните години станахме свидетели и на някои недопустими практики около избори. Препоръката ни е това да не се случва и в тази кампания:

1. Тролове и фалшиви новини. Използването им е като да кихнеш в пепелник – цапаш опонента, себе си и цялата среда. Масовото използване на такива неетични похвати води само до едно – хората се отвращават и спират да гласуват. От което никой няма полза. През 2017 г. българската PR-общност (БДВО, БАПРА, БААК, СБЖ и АСКО) излязоха с обща приеха декларация, с която се противопоставиха на използването на платени или провокирани коментатори в интернет, познати като „интернет тролове”. Тогава повод бе старта на тогавашната предизборна кампания, период, в който обичайно тази практика се активизира.

2. Лични нападки. Изкушаващо е кандидатите да си разменят лични нападки – лесно е, особено когато не разполагат с доводи. Аргументите ad hominem обаче изместват вниманието и създава предпоставки за напрежение – а в момента никой няма нужда от това, особено в ситуация на очаквани кризи.

3. Пренебрегване на медиите. Медиите в България – каквито и да са – имат своята аудитория. Постоянното говорене за зависимости и отдаване на приоритет на едни медии пред други създава предпоставки за разцепления в обществото

4. Пренебрегване на социалните мрежи. В социалните мрежи имало много хейт. Така е. Само че той не се заражда, а намира там своето русло да излезе на повърхността. Невниманието към социалните мрежи и към управлението на взаимоотношенията там може да поднесе неприятни изненади.

5. Игри със страховете. Пускането на плашила и спекулациите какво ще стане или няма да стане, ако се случи дадена политика, пораждат силен ефект на бумеранга. Едва ли има кампания, която игрите със страховете на хората са били градивни.

6. Подценяване на малките. Изненади на настоящите избори едва ли ще има. И все пак – партиите, коалициите и кандидатите биха сгрешили, ако още от тази кампания не се противопоставят на до този момент малки политически и граждански движения, но с голям разрушителен заряд.

Идващите избори за европейски парламент ще са изключително важни. Политическите партии, коалиции и кандидати частично вече поеха ангажименти да водят открита и прозрачна кампания. Ако го изпълнят, предпоставките за успех ще са налице.