Децата винаги ще са с код „червено”

Регламентът за спешна помощ, който въвежда т.нар. медицински триаж* влиза в сила до края на септември.

С новия стандарт, освен че се категоризират пациентите и се слагат времеви рамки за отработване на сигналите, е съставена и много ясна карта, по която на базата на

въпроси и наличие на определени симптоми пациентът да бъде категоризиран. Разписано е какъв екип следва да се отзове на различните сигнали според тяхната тежест - дали да присъства лекар в екипа или не, дали екипът да е реанимационен.

Операторите (диспечерите), които приемат спешни повиквания на 112, ще работят с въпросници, оценяващи спешността на пациента с общо 566 въпроса, които са разбити по протоколи от 20 до 23 въпроса и специални карти с почти всички травми и симптоми за над 40 вида състояния, за да преценят какво е състоянието на нуждаещия се от бърза помощ. Всеки потърсил спешна помощ, ще бъде оценен с конкретен код още при телефонното обаждане, след телефонно интервю с предварително одобрени ключови и допълнителни уточняващи въпроси от рода на диша ли, гледа ли, отговаря ли на въпроси

и т. н.

Възможно е обаче отишлият при болния екип след като го прегледа да му даде по-висока степен на спешност – примерно от код „жълто“ да го определи като код „червено“.

Така например нетравматично кървене може да бъде категоризирано с червен код, ако е налице загуба на съзнание или нарушение на дишането. По-малко спешно е, ако има само световъртеж или идва от гениталиите. Със зелен код пък е "ограничено рецидивиращо кървене при пациент на антикоагулант". Сигналът за задух също може да бъде три степени. При загуба на съзнание и силна болка в гърдите случаят е най-критичен. При болните от астма или сърдечна слабост, кашлица или хълцане пациентът получава жълт код. Най-леки са случаите на пациенти с изтръпване на крайниците вследствие на задух или с остро катарално възпаление на горните дихателни пътища.

Линейките ще бъдат пренасочвани в движение, ако са тръгнали за пациент с код зелено, но се появи червен код в района.

Осемте минути за най-спешните пациенти обаче ще започват да текат, след като сигналът се предаде на линейката, а не след спешното обаждане.

Червен код (А1) означава „критично спешен пациент" и изисква екип реаниматори, който да пристигне до 8 минути, без значение в кое населено място е случаят и дали това е София или провинцията. Под този код ще са всички деца и пациенти, за чийто живот има опасност - хора със симптоми за инфаркт и инсулт, с тежки травми, а също и тези в клинична смърт или в риск да изпаднат в такава.

„Ако екипът не стигне до болния с код „червено“ в рамките на 8 минути, значи не е спазен стандартът и ще има наказания“, заяви зам. министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Той обаче уточни, че по непредвидени обстоятелства (прекалено голяма отдалеченост, лоши метеорологични условия, трафик, както и затруднение при намиране на адреса)

фиксираното време -до 8 минути, може и да не бъде спазено и като пример даде САЩ, където успявали да се отзоват толкова бързо в 75-80% от случаите.

Между 8 и 20 минути ще чака пациентът с код „жълто" (В2). Това е „нестабилен или потенциално нестабилен спешен пациент“, които е с потенциална, а не пряка опасност на живота, с признаци и симптоми вследствие на заболяване или увреждане, които могат да прогресират и да доведат до усложнения, които могат да застрашат жизненоважните функции, системи или органи, ако не се приложи бързо лечение. Например, ако нуждаещият се от помощ е бил в безсъзнание, но в момента на подаването на сигнала е в съзнание, говори и се ориентира в ситуацията, при започнало раждане с контракции на по-малко от 5 минути, при силна коремна болка с повръщане, но без кървене, при ужилване от насекомо преди повече от час, но без шок и т.  н.

При тези от група код „зелено" (С3) - „стабилен спешен пациент“ - с т. нар. минимална

спешност, при които има нисък риск от настъпване на усложнения и няма животозастрашаващо състояние, екипите могат да се отзоват в интервала между 20 и/до 120 минути. Този код ще се дава на пациенти, които имат изтръпване на крайниците, нервно-психично разстройство, с чувство за сърдечна аритмия, ако са с висока температура или съобщят, че не се чувстват добре, но без критични симптоми и признаци.

В стандарта за спешна помощ изрично е записано, че повикването на медицински хеликоптери се извършва след внимателна преценка на ползите и рискове, като ползите трябва да имат превес (например, когато линейката не може да стигне до пострадалия или той е в толкова тежко състояние, че няма да издържи пътя). Изборът на болница пък се прави в зависимост от разстоянието до нея и от нивото на компетентност на спешния й център. Ако пациентът е в крайно критично състояние, ще бъде закаран в най-близкия център, а при нужда след стабилизирането му, ще му бъде осигурен вторичен транспорт до специализирана клиника. В случай че може да понесе по-дълъг път, линейката ще го откара в най-близкия спешен център с най-високо ниво на компетентност. Когато изборът трябва да се направи между центрове с едни и същи показатели, се избира този, който е по-близо.

Стандартът гарантира оказването на помощ на всички спешни пациенти, независимо от техния пол, възраст, религия, гражданство, националност, местоживеене, социален, здравноосигурителен или здравнозастрахователен статус.

В него обаче не е разписано действията, които могат да предприемат потърпевшите при евентуалните закъснение на спешните екипи.

Очаква се до края на месеца стандартът да е обнародван в „Държавен вестник“.

----

*Триажът е степенуването на спешност на достъпа, диагностиката, лечението или транспорта на спешния пациент. Приложението му се основава на „принципа на постигане на клинична справедливост“ и осигуряване на навременно лечение според нуждите на спешните пациенти и според наличния ресурс.

Снимки: Ride4kids.nl, Public.od.ua