Преминаването на България към кръгова икономика е в центъра на програмата за ресурсна ефективност

създадена в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Предвижда се Европа да стане в по-голяма степен кръгова икономика, което означава да засили рециклирането в страните от ЕС и да стимулира повторното използване на вече рециклираните суровини, за да предотврати загубата на ценни ресурси.

Европейската комисия (ЕК) увеличи изискванията си към управлението на отпадъците, като настоява за изграждането на засилени квоти за рециклиране в страните-членки. Планът е до 2030 г. да се рециклират 70% от битовите отпадъци и 80% от отпадъците от опаковки.

ЕК ще наложи забрана за изхвърляне на подлежащи за преработка материали в депа за отпадъци, а най-вероятно повторното рециклиране и употреба ще се превърнат в регламент, който ограничава използването на суровините еднократно.

В момента сме в период на фундаментален преход от линейна икономика, при която суровините се добиват, използват се веднъж и се изхвърлят към кръгова икономика – общество без отпадъци, при които повторното използване, поправянето и рециклирането стават норма.

В свят на увеличаващо се население и намаляващи ресурси, ЕС си е поставил за цел да реализира една визия за по-добър живот в рамките на екологичните ограничения на планетата.

Новият бизнес модел на кръгова икономика ще превърне населението от консуматори в потребители и ще измести търсенето на продукти за еднократна употреба.

Правилното функциониране на кръговата икономика ще доведе до нетни икономии в предприятията от ЕС в размер на милиарди евро годишно и нови възможности за растеж. Допълнителните мерки за увеличаване на производителността на ресурсите с 30% до 2030 г. ще доведат до увеличаване на БВП с близо 1% на ЕС и ще създаде 2 млн. допълнителни работни места.

Кръговата икономика въвежда стриктно разграничение между консумативи и трайни компоненти. При трайните компоненти (метали и пластмаса) целта е да се използват повторно.

Приоритет в нея е не стоката да се купи и използва, а да се наеме и да се даде гаранция, че ще бъде върната за повторна употреба. Така когато продават продукцията си, компаниите трябва да създават стимули за връщането им.

Последните статистически данни сочат, че в момента европейската икономика все още губи значителна част от потенциалните „нови ресурси“, като например метали, дърво, стъкло, хартия, пластмаси. Само 36% от отпадъците се рециклират, а останалите се депонират или изгарят.

За да се впише в тези цели, България трябва своевременно да предприеме мерки, включително и законодателни, за да може поетапно да увеличи количествата оползотворени и рециклирани материали и да предотврати образуването на отпадъци.

Все още на местно ниво пречките пред рециклиращия сектор са много. Основните сред тях са нелоялната конкуренция от страна на публичните предприятия и техните контрагенти, административните ограничения при търговията с отпадъци, недоброто прилагане на законодателството в областта, въвеждането на безкасово плащане при сделките с метални отпадъци, високите размери на банкови гаранции за търговците, строги наказателни санкции по отношение на търговията с отпадъци от черни и цветни метали и други.

Посоката на движение е обратната на целите на европейската икономика. Статистиката в България показва, че събираемостта на отпадъците от черни и цветни метали, например, драстично намалява. Реципрочно с това намалява и броят на площадките и операторите, чиято основна дейност е превръщането на този вид отпадък в ресурс.

Недостатъчното и неправилното финансиране чрез европейски и национални фондове за третиране на отпадъците в страната, води до отклоняване на рециклируемите материали от рециклирането.

Българска асоциация по рециклиране изцяло подкрепя пазарно ориентираната кръгова икономика и осъзнава, че по-доброто управление на отпадъците ще помогне за намаляване на здравните и екологичните проблеми, емисиите на парниковите газове и преразхода на водни и земни ресурси.

Снимка: Мinfin.bg