Болниците, които имат над
400 болнични легла, над 10 клиники или медицинска онкология трябва да назначат
клинични фармацевти предвижда наредба 28 на МЗ.
Клинични фармацевти ще
казват на кой пациент какви хапчета да се изписват – оригинални или генерични и
ще следят и дали лекарите не предписват на болните повече антибиотици от
необходимото, както и дали им дават достатъчно витамини и хранителни добавки. Освен
тези задължения клинични фармацевти ще следят по всяко време дали има
достатъчно медикаменти в аптечните складове на лечебното заведение, дали те са
в срок на годност и ще съобщават на директора и управителния съвет, ако има
презапасяване или пък някои от лекарствените препарати са на привършване или им
изтича срокът на годност.
Въвеждането на подобна
политика може да спести до 30% от разходите за лекарства, както и да
предотврати странични ефекти и нежелани реакции от дадени лекарствени медикаменти
т. е. да доведе до рационализиране на лекарствената терапия.
Според председателят на
Националната аптечна камара Антон Вълев в момента разходите за лекарства
в някои болници са силно завишени заради
корупция, тъй като фармацевтични фирми се договарят с шефовете на лечебни заведения или на
отделения да се купуват техните лекарства.
В болниците имаше клинични
фармацевти от 2000 година, но след като те
започнаха да се финансират от здравната каса по т. нар. клинични пътеки, шефовете на лечебни заведения премахнаха тези
щатове, за да икономисат средства за
заплати и осигуровки.
Специалистите по клинична
фармация у нас са малко над 200. По изчисления на БФС лечебните заведения,
които отговарят по критерия на наредбата и които ще имат нужда от клиничен
фармацевт, са не повече от 70, което означава, че реално кадри има.
Снимка: Novini.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар