От трудовия кодекс отпада

  - Отпадат задължителните графици за отпуски - силно безсмислен текст, въведен през 2010 г. (в чл. 173), който практически е или пренебрегван или изпълняван проформа. Ефективното
    - Отпада задължението на работодателя да разработва правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – това е споменатото отменяне на чл. 277 от Кодекса. Тези правила, подобно на задължителните графици, са до голяма степен излишни за непроизводствените сектори на икономиката и са чист административен разход по подготовката на поредната бумащина. Отпадането на този член обаче е повече закачка, отколкото реална промяна, тъй като, що се касае до условията на труд, по-голямата административна тежест произлиза от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
планиране на отпуските със сигурност не е работа на държавата, а подобна норма е и съвсем неприложима за непроизводствените сектори на икономиката;
  - Отпадат задълженията на микропредприятията и малките фирми за предварителното писмено уведомяване на инспекцията по труда за удължено работно време (чл. 136а); за предварително съгласуване със синдикатите на временното установяване на непълното работно време (чл. 138а); за издаването на правилник за вътрешния трудов ред или т.нар. „трудова медицина” (чл. 181). Всички тези промени вече отразяват схващането, че не може да се разпише Кодекс на труда като за голяма фабрика, след кеото да се приложи със същата сила към всички, в т.ч. микропредприятията и малките фирми, където много от нормите не звучат смислено;
    - Отпада закрилата при дисциплинарно уволнение – към момента текстовете в чл. 333 гласят, че работодателят може да уволни дисциплинарно (без предизвестие) определени групи работници (майки на малки деца, боледуващи, ползващи отпуск, синдикати и т.н.) само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Норма, която в този си вид е практически всеобхватна и може да бъде използвана недбросъвестно от работници, нарушаващи трудовата дисциплина;
    - Промени в т. нар. работно време с променливи граници (чл. 139) – дава се повече свобода за отработване на часове в рамките на една работна седмица, като начинът на отчитане на работното време е уреден с вътрешните правила в предприятието. Подобна мярка позволява по-голяма гъвкавост при възникването на различни семейни ангажименти, особено за родителите с малки деца;
    - Еднодневни трудови договори (чл. 114а) – нова разпоредба, която регламентира краткотрайната сезонна заетост и се прилага пилотно в растениевъдството. Идеята е да се уредят подобни краткотрайни трудови отношения, които в момента често попадат в сивия сектор. Тези текстове ще са в сила до края на 2015 г., след което ще се оценят ефектите и евентуално ще се дискутира по-широк обхват и удължаване на действието им.
Промените са внесени от управляващи и опозиция и са гласувани на първо четене. Педстои те отново да бъдат дискутирани в пленарна зала.